Fairtrade какаото е важно за социалното равенство

Древните американци са обичали какао няколко века преди Христа и безрезервно са вярвали в божествения му произход. Така и не успели да направят блокче шоколад, а няма сведения и да са се опитвали. Но го пиели с удоволствие, а зърната му използвали за разменна монета.

Ниското дърво вирее най-добре в райони с висока влажност на въздуха, с богати почви и под сянката на други дървета в дъждовните гори. Плодовете му са дълги около 30 см и тежат средно по 500 г. Израстват директно от ствола или от дебелите клони. Едно дърво ражда около 20 плода годишно, като започва да дава плод от петата си година, а живее приблизително 40 години. 

Около 10 плода (или половината годишна реколта от едно дърво) са нужни, за да се приготви 1 кг шоколад.

В какаовия плод се спотайват около 50 зърна с доста висока масленост – съдържат до 45% какаово масло, също така малко количество алкалоид, подобен на кофеина, наречен теобромин, и много антиоксиданти. Зрелите плодове се обират, отварят се и какаовите зърна се изваждат заедно с бялата тъкан, която ги обгръща; черупките и външната бяла мембрана се отстраняват. Обработката на какаото започва с няколкодневна ферментация, която едновременно елиминира бялата тъкан и променя вкуса. След нея се получават по-чисти и по-слабо горчиви зърна, които се сушат няколко дни, най-често на слънце. След това се измиват, пекат се (като твърдата обвивка се маха или преди, или след печенето), счукват се и се смилат на какаова паста. От нея се отделя какаовото масло - също изключително ценен продукт, и се получава какаото на прах.

Докато вдъхваме мириса от чашата и усещаме различни аромати – дълбоко землист, нежно дървесен и екзотично плодов, вкусът омайва със странното си равновесие от горчивина, свежест и стипчивост – какаото е гладко и сгряващо, малко блаженство. Може да пуснем съзнанието си назад, обратно по пътя на какаото: от чашата в ръцете ни до яркия като папагал жълто-оранжево-червен плод на дървото, пълен със зърна – всъщност семена. Представете си жегата, влагата и сладникавата миризма. И тъмнокожи хора с бели зъби, които седят около грамада какаови „пъпеши”, за да ги разчупват, да вадят зърната и да ги завиват с бананови листа за няколкодневна ферментация. После други, които разстилат на рогозки и обръщат с гребла зърната, оставени да се сушат.

И чували, складове, контейнери, търговци - те също са част от пътя му. Дали е пътешествало с кораб или с тир? Вероятно и двете. През колко ли ръце е минал чувалът с какаото озовало се в чашата ни? Колко ли брънки по веригата е преодоляло?

“Печеленето на пари не е единственият смисъл на бизнеса; важна част от него е да се развиват човечност и доброта”, казва през XVIII век английският поет и литератор Самюел Джонсън. 

Както при чая, кафето, захарта и доста други продукти, така и при какаото системата Fair Trade се опитва да подобри живота на фермерите, на които дължим продукта - живот, който обикновено е в силен контраст със сладкия аромат на отглежданото от тях какао.

Fair Trade е търговско партньорство, базирано на диалог, прозрачност и взаимно уважение, което се стреми към по-голяма справедливост в световната търговия. То допринася за устойчивото развитие, като предлага по-добри търговски условия на дребните производители и работници в малки плантации и ферми, най-вече в Африка, Азия и Латинска Америка и осигурява защита на техните човешки права.

Целта е добавената стойност да отива не за печалбата на големи корпорации или многото прекупвачи, които обикновено извиват ръцете на производителите, а за честно заплащане на труда на фермерите и стоката им.

Създатели на движението Fair Trade са либералните холандци. Още към края на шейсетте години се провежда първата кампания, когато в Холандия започват да продават захарна тръстика на "справедливи" цени - за да дадат на производителите от третия свят "място под слънцето на благополучието", както заявява тогавашен слоган. Будните хора проглеждат за действителността в развиващите се страни, откъдето идва доста от храната на Стария континент. Днес системата на Fair Trade обхваща повече от един милион работници в 50 страни.

Fair Trade продуктите се разпознават по логото и етикета. Движението има строги изисквания и сложна система за сертификация, даваща гаранция, че са спазени принципите на справедливата търговия. На етикетите понякога присъства историята на общността, произвела продукта, и обяснения къде отиват приходите от търговията: училища, болници, нови работни места.

Когато първият „справедлив” шоколад на Divine се появява в Англия през 1998, все още никой не си представя, че след едно десетилетие феър трейд продуктите ще се размножат и разнообразят дотолкова, че да обхващат всичко от киноа до козметика. Значението на справедливата търговия за кафето, чая и какаото е безспорно, но в последните години пазарът става свидетел на бум от всякакви fairtrade продукти и производители.

Англичаните са с имперско мислене и въпреки колониалното си минало (или пък точно заради него) се чувстват съпричастни с хората от Африка и Азия. Всъщност точните причини са неизвестни, но е факт, че докато в Германия всеки жител дава едва по около 4 евро годишно за феъртрейд продукти, в Англия за тях се харчат около 15 евро на човек. В Обединеното кралство днес ще си купите всякакви справедливо изтъргувани стоки дори от огромната верига супермаркети Sainsbury's и ако се качите на First Great Western, влака от Лондон през Бристол за Кардиф, кафето, чаят и какаото от влаковия бюфет ще са Fair Trade. И много качествени. Във Великобритания дори шоколадови големци като Cadbury и Nestle вече работят и с Fairtrade какао.

Fair Trade се отнася до по-общата идея за справедливост и почтеност в търговията, докато Fairtrade означава специфичната система за сертифициране, управлявана от организацията Fairtrade International (FLO) и нейните национални организации. Когато говорим общо за концепцията, по-добре е да използваме Fair Trade. А става ли дума за системата FLO, по-адекватно е да се пише Fairtrade – например сертифицирани fairtrade продукти или fairtrade стандарти.

Снимани са доста видеоклипове и документални филми за какаовите кооперативи в Гана и Бряг на Слоновата кост. Ако ви е интересно може да видите част от тях в интернет. Чашата какао не става по-горчива, но вече не е просто чаша какао. Нито шоколадът може да е чиста наслада. Вкусната им материя съдържа и африканската или латиноамериканската география на какаовия прах, и социалната му история: трудът в какаовите ферми, усилията на хората да живеят по-добре, блестящите им бели усмивки.

Такава е силата на информацията. Едва ли след това ще си купим какао, което не е Fair Trade. Това движение, макар и със сложна структура, пораждаща известни противоречия, успя да събори стената между алчната за печалби търговия и естествения човешки порив да се грижиш за другия. При него алъш-веришът и справедливостта са в съдружие, а благотворителността се обезсмисля. Каква благотворителност за хора, които работят здраво и владеят традиционни знания и умения. Те просто трябва да получават справедливо възнаграждение за труда, уменията си и какаото, което произвеждат!