Начало За нас Реклама Контакти

Плодовете на Банкок

Снимка за Плодовете на Банкок
© Йорданка Райкова

Харесвате ли екзотични плодове? Банани, ананас, маракуя, манго, личи? Всички те са само малка част от това, което предлага субекваториалният климат. Повечето от чуждоземните плодове, които купуваме от супермаркетите, имат дълъг срок на годност, транспортират се сравнително лесно и затова са достъпни в Европа. За съжаление, когато се внасят отдалеч, тези плодове не успяват да представят пълноценно вкусовете и ароматите си пред българския потребител, защото се берат зелени и контролирано „узряват“, докато се транспортират с кораби и самолети до нас.

Едно от големите предимства на пътешествие до дестинация с тропически или екваториален климат е, че може да опитате различни, добре узрели на самото дърво екзотични плодове и да ги преоткриете. А страната на усмихнатите хора – Тайланд, е сред местата, където може да пробвате и някои твърде странни плодове, невиждани дори на снимка. Някои от сладките природни творения изглеждат като създадени на друга планета. Дори бананите се предлагат в различни размери, форми, цветове и вкусове. А тайландският ананас е неповторим и няма равен на себе си по аромат и сладост. Тайланд е страната, където може да опитате по най-натурален начин екзотичния вкус на Земята.

Посещението на всеки пазар в това райско кътче е истинско приключение за сетивата. Но за разлика от западната цивилизация в Тайланд, както и в цяла  Югоизточна Азия, не е необходимо да обикаляш магазини и пазари, за да опиташ определена храна. Там тя те чака отвън, на улицата. От малки подвижни щандове те подканват подредени като за снимка цветни редове с мангостини, дуриан, джакфрут, гуава, салак, драконов плод, лонган, рамбутан, а прикрепените към мотоциклети колички със стъклени витрини съблазняват минувача с положените върху едри парчета лед ананас, неузряла папая, зелено, кисело и зряло, сладко като мед манго. Плодовете освен пресни и сурови се предлагат и консумират печени, пържени, подлютени, посолени, в салата, на сок или със задушен в кокос и палмова захар лепкав ориз. Надявам се, че вече събудих любопиството ви. Ако е така, последвайте ме на една плодова разходка в Града на Ангелите и сърцето на Тайланд – Банкок.

Сукхумвит е един от най-интересните райони на азиатската метрополия и един от най-атрактивните в света – между малките стари къщи на местните жители са вдигнати модерни жилищни и бизнес небостъргачи, тесните улички се вливат в широки булеварди, луксозните молове са в непосредствена близост с амбулантните търговци, омайващите ухания, разнасящи се от масажните салони, се смесват с ароматите на творенията на уличните готвачи. От баровете долитат разностилни мелодии, сливащи се с подвикванията на десетки различни езици. Смях, шум от минаващите по тротоарите мотоциклети и работещите двигатели на задръстените с часове в градския трафик коли, автобуси и тук-туци. Някъде нависоко се разтърсват със скърцане металните релси от минаващия BTS Skytrain - надземното метро на града. Сукхумвит Роуд – един от най-дългите пътища в Тайланд, а и в целия свят, е като засят с всякакви причудливи плодове и плодови специалитети.

Ароматна утрин

Започвам разходката из квартала в свежа ранна утрин, на празен стомах и с големи надежди. Лакомо се нахвърлям на първия щанд, предлагащ любимия ми десерт Khao Niaow Ma Muang със зряло, сладко, оранжево манго с варен в кокосово мляко и палмова захар лепкав ориз. Възрастната жена, която приготвя манговия специалитет забелязва малко петънце на подготвената кутийка и веднага я заменя с нова. Застила я с парче бананово листо и подрежда мангото и ориза с такава отдаденост и любов, все едно ще го поднася на любимата си внучка. И понеже ми става прекалено сладко, още докато довършвам специалитета, си купувам от съседната количка млад, още зелен кокосов орех, който сръчният търговец срязва с отработен замах отгоре, забучва сламка и с усмивка ми го подава да утоля жаждата. По булеварда между пъстрите и уханни тропически съблазни човек има чувството, че се намира на открита денонощна дегустация – разглежда, спира и пробва. И цялото това изобилие е на достъпни цени между двадесет и четиридесет бата (един-два лева).

Купувам си няколко парчета джакфрут – едър плод с дебела и грапава кожа, сладък, ароматен, с комплексен, уникален вкус, напомнящ едновременно на банан, ананас и ягода. По-нататък го предлагат и като хрупкав чипс, а също и напълнен със сладък лепкав ориз, варен в кокосово мляко. Тайландците обичат да съчетават плодовете с десертен ориз. И понеже имат невероятен усет за композиране на отделните елементи, заслужават пълно доверие, а човек смело може да опитва всичко ново. Няма притеснение и по отношение на хигиената. Ще се убедите сами, след като наблюдавате как всеки плод се почиства, обелва се и се нарязва внимателно пред вас. Повечето търговци използват предпазни ръкавици, а след като ви обслужат, почистват старателно малката дъска.  В Тайланд освен да се консумира, е приятно и да се пазарува. Хората имат особено чувство и усет за детайла, а покупката е почти свещен ритуал.

Плодови величия

Погледът продължава ненаситно да се спира върху изпотените ледени бутилки с прясно изцеден сок от пресована захарна тръстика, нар, тайландска зеленокора мандарина. На два съседни реда са изложени кралят и кралицата на плодовете – дуриан и мангостина.

Дурианът е уникален плод, различен от всичко друго. Тежък, с твърди и остри шипове, силна и натрапчива миризма, която се усеща от разстояние, дори да не е разрязан. В Азия кралят на плодовете е високо ценен, с широко приложение в кулинарията – добавя се в сладкиши и сладолед и дори е считан за афродизиак. Повечето западни туристи признават, че не могат дори да го опитат, защото намират миризмата му за силно отблъскваща. Други не харесват вкуса му. В хотелите и на летищата внасянето и пренасянето на дуриан в багажа е забранено, но това не премахва ореола му сред ценителите.

Мангостината пък има дебела тъмнолилава обвивка, а отвътре е бяла, с деликатна текстура. Вкусът й е сладък, напомнящ на праскова, а ароматът - остър като на кисел цитрус.

Многолики вкусове

В Тайланд ще се научите да давате винаги втори шанс на плодовете, които не са ви харесали. В смисъл да ги опитвате в различна форма. Блудкавата зряла папая не ме спечелва, но уличната кухня на Банкок ми показва, че този плод може да бъде страхотен, докато е зелен, настърган в ароматна люто-кисела салата Som Tam, която съдържа още малки сладки домати, пресен млад зелен фасул, скилидка чесън, прясно червено тайландско чили, печени и натрошени фъстъци, малки сушени скариди, палмова захар, сок от лайм, тайландски рибен сос nam pla. Всичко се счуква и омесва в големи каменни хаванчета, за да се получи съвършена комбинация, която разпалва апетита безотказно. Подобна салата се прави и със зелено манго или със зряло помело. Но ако искате да хапнете в движение нещо малко, свежо, кисело, сладко, люто и солено, на ваше разположение са нарязаните на лентички и внимателно подредени в целофанови пликчета парчета ананас, гуава, зелено манго и зелена папая, с приготвени вътре малки опаковки със смес от захар, сол и парченца чили. Бодвате с дървена пръчица парче плод, потапяте го в подправките и се наслаждавате на отделящите се пикантни сокове. Гуавата прилича на зелена ябълка, с форма на овална круша, ухае на лимонова кора и е стипчиво кисела като неузряла дюля.

Змиите, драконите и другите

Един от редките плодове на Банкок е салакът, произхождащ от Индонезия, Малайзия и Бруней. Расте на гроздове в основата на палмово дърво, а заради лющещата се кафеникава обвивка, наподобяваща змийска кожа, е известен и като змийски плод. Давам десет бата на възрастния продавач и получавам един за проба. Залавям се с разгадаване на същността му – по форма прилича на смокиня, а отвътре е бял и разделен на три части, всяка с голяма твърда костилка във вътрешността. Хрупкав, с консистенция на леко пръхкава ябълка, салакът е сладко-кисел и напомня на съчетание от ягода с пресен лешник.

Драконовият плод пък е от семейство кактуси и определено атрактивният му външен вид превъзхожда вкусовите му качества. С множесто малки черни хрупкави семки и леко сладък, той напомня на киви, но без аромат и идеално почиства небцето след пикантни и дъхави храни.

Лонганът прилича външно на мушмула, но е кръгъл, без стърчащи реснички. Има по-силно изразен характер, изключително сладък и сочен е, а когато го обелите, ще забележите, че плодът прилича на голямо око, заради черната кръгла костилка-зеница в средата. Затова е известен и като „драконово око“. Освен за директна консумация се ползва и в кулинарията – добавя се в десерти, супи, сладко-кисели рецепти, сушен или консервиран като сироп.

Плодовата разходка завършва с рамбутан и розова ябълка.

Рамбутанът има забавен оранжево-червен, ръждив цвят и меки, тънки завити бодлички. Вкусът му напомня на личи и е блудкаво-сладък. Екзотичната розова ябълка има по-скоро вид на червена лъскава круша, сякаш обработена с восък. Консистенцията й е водниста като незряла диня, а по миризма и вкус се доближава до киселата карамбола, полята с розова вода.

Това не е краят на плодовото приключение. Само кратък увод. Разказа може да напишете сами. Отправете се на Изток при първа възможност и ще намерите вашите лични вкусни причини да обиколите и опитате вечно будния Банкок. Той предлага неимоверно много изкушения и няма да ви разочарова.

 

www.travelwithdani.wordpress.com

от Йорданка Райкова Юни 2013
Рецепти по темата
Коментари
Коментари 1 коментар
Напиши коментар
Image CAPTCHA
Въведете символите показани на картинката в ляво.