Начало За нас Реклама Контакти

Кулинарните традиции в Кълцюра са живи

Снимка за Кулинарните традиции в Кълцюра са живи

Кълцюра е градче в южна Албания в район Аргирокастро, близо до Пърмет. Селището е известно заради приказното ждрело, което река Вьоса е издълбала в планината наблизо. Този стратегически проход е бил обект на няколко важни битки от Античността та чак до Втората световна война. Но не историята, а местната храна води екипа на Slow Food, към който се присъединих за вкусно пътешествие из Албания.

Благодарение на местните хора и италианците, работещи в района на Кълцюра, вадим огромния късмет да опитаме почти всички традиционни и автентични местни ястия накуп. Приготвени са в малък ресторант от безработни младежи, обучавани в няколкомесечен курс по проект на италианската неправителствена организация CESVI да издирват, овладяват и развиват кулинарните традиции на предците си. Младите албанци са сготвили типичните ястия от района точно като едно време, разпитвайки и записвайки рецепти от своите баби и дядовци. По лицата им греят щастливи усмивки от свършената работа. Ние пък се чувстваме истински привилегировани – не се случва всеки ден да опиташ от извора автентичното гастрономическо наследство на един албански край, който някои може би ще нарекат забравен от Бога. Колко далече от истината! Там и хората, и природата, и енергията във въздуха ни убеждават, че всяко място може да е център не само на своя свят, но и на света изобщо.

Младежите в Кълцюра с радост обясняват какво съдържа всяка гозба. И с лека изненада откриваме, че почти всяко ястие, ако не съвпада по име, то със сигурност има аналог в родната ни кухня. Правят трахана, и то точно като някои разновидности у нас, а едно от любимите бабини печива е траханик. Приготвят и домашна юфка, пак с това име. Овчето и козето саламурено сирене или кашкавал са на голяма почит. И също като в България използват булгур – както за пълнените зеленчуци или сарми, така и за печивата в тава. Опитваме сармички в лозов лист, боб с пастърма, рибен чомлек, ярешки и агнешки котлетчета, кукуреци (агнешки чревца, сплетени на плитка и запечени), зелник (бюрек) с диви зеленини, катък, млечна баница, фино сиропиран десерт като лека баклава с кори от портокал, после сладки с бадеми... Ако има разлики между тази кухня и нашите традиции, те може би се състоят в засиленото присъствие на портокали, бадеми, нар, див риган и мащерка. Много приятен десерт се оказва едно желе или пелте, нарязано на неправилни хапки-бонбони, приготвено от плодове, съдържащи пектин – дюли, ябълки, но също и от вишни или череши.  

Южноалбанският планински район около Пърмет и Кълцюра наистина е място с дивно красива чиста природа и с чудесна храна. Но най-големият му чар са, разбира се, хората – с чисти усмивки, весели, почтителни към древните си традиции, те създават усещането, че макар и да не разбираш езика им, си си вкъщи - у дома, на Балканите.

от Веселина Маринова Апр. 2015
Коментари