Начало За нас Реклама Контакти

Ядките - дар от природата

Снимка за Ядките - дар от природата

Вкусно, полезно и здравословно. Що е то? Да, правилно, това са ядките. Надали има човек, който да не обича да хрупа от тези чудесни дарове на природата! Фъстъци, кашу, нахут, бадеми, лешници, царевица, това са само една малка част от огромното разнообразие, което се предлага на пазара. Безспорно ядките са изключително полезни за нашето здраве, но похапвайки от тях, трябва да имаме едно наум, защото са доста калорични и от тях лесно се пълнее. В никакъв случай обаче не ги пренебрегвайте, защото са източник на много важни хранителни вещества.

Ядките съдържат белтъчини, фолиева киселина, ниацин, витамин В 6 и Е, минерални вещества като цинк, селен, магнезий, фосфор, калий. Високата им енергийна стойност се дължи на мазнините, съдържащи се в тях. Успокоителното в случая е, че над 85% от тях са ненаситени. Този вид мазнини спомагат за намаляването на т.нар лош холестерол, основна причина за сърдечносъдовите заболявания. Друг помощник в борбата с тях е и омега-3 мастните киселини, които освен в рибата се съдържат и в ядките.

Според едно проучване, хора, които консумират поне 100 грама ядки седмично страдат много по-малко от сърдечно-съдови болести в сравнение с тези, които не ядат. За да постигнете здравословен баланс, ви препоръчваме да хапвате по 30 грама (около 1 шепа) ядки на ден, най-добре е да са сурови и разнообразни. А ето и кратка селекция на най-често срещаните и нас видове:

Бадем:

Родината на бадема е Мала Азия и Северна Африка. Широко разпространен е в Цялото Средиземноморие, включително и у нас.
Богат е на мазнини, белтъчини. желязо, калций и витамини от групата Е и B. Горчивите бадеми са дребни и съдържат циановодородна киселина. Употребяват се само след термична преработка, но главно се преработват за есенции и ликьори. Сладките бадеми са чудесни белени и опечени. От всички ядки бадемът намира най-широко приложение в кулинарията, особено за направата на шоколадови специалитети, торти, бонбони и сладкиши. Заедно с това те могат да подобрят вкуса на много основни ястия. От тях освен брашно за сладкарството (което е главна съставка на марципана), се приготвя и бадемово мляко.

Нахут:

Името на нахута произлиза от гръцкото kikus, означаващо мощ или сила. Най-вероятно растението е получило името си заради способността си да оцелява в сложни и разнообразни климатични условия.

Нахутът е добър източник на лецитин, рибофлавин (витамин В2), тиамин (витамин В1), витамин РР, А, В6. Съдържа големи количества фосфор и калий и витамин С. Съдържанието на мазнини в нахута се колебае от 4.1 до 7.2% и по този показател нахутът превъзхожда останалите бобови култури с изключение на соята. Въпреки че соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на аминокиселинния състав нахутът превъзхожда останалите бобови култури.

Нахутът обикновено се вари, пече или се добавя в супи, пилафи, използва се като гарнитура, както и за приготвянето на салати, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафел). От него се приготвя брашно, което при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия. От нахутово брашно в чист вид или в смес със сухо мляко се приготвят разнообразни детски каши и храни.

Кашу:

Наименованието идва от акажу, което на езика на южноамериканските индианци означава жълт плод. Кашу не е плод, а костилка, наричат го още индийски орех. По-рано смятали кашуто за лакомство за богатите, защото да се отдели ядката от черупката е твърде трудоемко занимание, при това трябва да се прави много старателно понеже в обвивката около семето има масло, което предизвиква появяването на мехури върху кожата. В суров вид семената на кашуто са абсолютно безвкусни и само когато са печени, са истинско лакомство.
Ядките са богати на белтъчини и въглехидрати, витамини А, В2, В1 и желязо.

Орех:

Орехът е богат на белтъчини, мазнини, желязо, фосфорин, магнезиеви и други минерални соли, на витамини от В групата, цяла гама от микроелементи. Това е една от незаменимите ядки в сладкарството. Той е почти задължителна добавка в таратор, кьопоолу, в пълнежа на никулденския шаран и какво ли още не.

Лешник:

Това е една от най-калоричните, но за сметка на това най-вкусни ядки. Съдържа бор и лецитин, голямо количество витамин В, калций, желязо, които действат благотворно на костната и на нервната система. Може да се консумира както пресен, така и печен и осолен, смлян на брашно. Лешниковите ядки подобряват вкуса на ястия от птици и дивеч, но най-вече се използват в сладкарството.

Фъстъци:

Съдържат голямо количество мазнини, цинк, ниацин, магнезий. Цинкът е необходим за укрепването на имунната система, а ниацинът и магнезият спомагат за стабилизиране на нервите и при стрес. Фъстъците са отлична храна и като ядки. Препоръчва се да се консумират след тежки заболявания и при силна анемия. Печени, осолени или подсладени, ядките от фъстъци са предпочитано лакомство и намират изключителни широко приложение в много ястия.

от Елица Константинова Февр. 2017
Рецепти по темата
Коментари