Витаминна бомба

Идеята за превъзходство на човека над останалите животински и растителни видове намира поне едно опровержение от физиологична гледна точка. По стечение на еволюцията ние (наред с много други примати, а също прилепите и морските свинчета) сме лишени от възможността да синтезираме аскорбинова киселина. Това веднага ни поставя в силно зависимата позиция да набавяме необходимото ни количество чрез храната.

Много по-известна като витамин С, тази слаба киселина участва в многобройни и жизненоважни биохимични реакции из цялото ни тяло. Без витамина синтезът на пълноценен колаген и оттук ефективното формиране на всякакви съединителни тъкани, както и зарастването на нараняванията ни, са невъзможни. Участва и в производството на карнитин – вещество, благодарение на което мастните молекули се разграждат, отделяйки енергия. Стресовият хормон норадреналин, някои храносмилателни ензими, разграждащи белтъци и аминокиселината тирозин, също се нуждаят от участието на аскорбиновата киселина за своя правилен метаболизъм. Влияе благоприятно и на работата на други витамини като Е и D, на усвояването на желязото, както и на отделянето на тежките метали. Освен това витамин С заради своята химична същност е антиоксидант, който предпазва ДНК и протеините от свободните радикали. Той се бори и с потенциалните канцерогени, които се формират от нитритите, постъпили с храната.

Зимният сезон обаче изтиква на преден план други функции на аскорбиновата киселина. Тя участва в синтеза на антитела, които неутрализират някои патогенни бактерии и вируси. Подпомага и продукцията на интерферони – естествен защитен механизъм на тялото срещу вирусни инфекции. Освен това витамин С има и антихистаминов ефект – намалява секрецията на носа и очите при заболявания и алергични реакции. По-просто: този витамин ни помага в студените месеци да се преборим или предотвратим заразните заболявания, характерни за това време.

За да се радваме на добро здраве, според Световната здравна организация трябва да приемаме поне 45 мг витамин С на ден, е добре да знаем кои храни са ефективните ни помощници в тази жизнеутвърждаваща задача. Разбира се, само в случай че искаме да избегнем аналогичните по функция продукти на фармацевтичната промишленост.

Повечето хранителни продукти, които са добри източници на витамин С, са растителни, но и някои животински като телешкия черен дроб вършат тази работа. Според проучванията най-високото съдържание на аскорбинова киселина - 3100 мг на 100 г, се наблюдава в плодовете на австралийската слива какаду Terminalia ferdinandiana, които от хилядолетия са важна част от менюто на аборигенното население на континента. От по-популярните у нас продукти шипките държат първенството. Те обаче са малко трудоемки за консумация, така че е по-лесно да разчитаме на чушките, магданоза, броколито, брюкселското зеле и цитрусовите плодове.

В тази подредба обаче има уловки. Витамин С е изключително нестабилен под въздействието на въздух, светлина и висока температура. Така всяко нарязване, термична обработка и дори дълго съхраняване намаляват количеството му със сериозен процент. Освен това той много добре се разтваря във вода и при готвене лесно преминава в течната част на ястието, където е още по-уязвим. Логичният съвет е да се консумират сурови и цели плодове и зеленчуци или пък те да са леко сготвени, например бланширани. Киселата среда също съхранява запасите от витамин С в растителната храна и затова киселото зеле и туршиите са добър избор за зимните месеци. Разбира се, при тях трябва да се внимава заради големите количества сол.

Реално погледнато, всекидневната консумация на 100 - 200 г пресни плодове и зеленчуци, допълнени със сготвени, е напълно достатъчна, за да задоволи нуждите ни от този толкова важен витамин и със сигурност няма как да го предозираме само чрез храната. А тя може да е толкова по-вкусна и доставяща удоволствие в сравнение с която и да е таблетка или ампула.