Веселата ферма в село Скрът
Със сигурност активните потребители на интернет играта Happy Farm у нас са много повече от истинските земеделци, дръзнали да създадат и успели да развият семейна ферма в България. Има ги и тях все пак. Макар и много малко, съществуват фермери, които се преборват с всички невиртуални природни стихии и законови препятствия. Винаги е удоволствие да разкажем за тях – те са изключенията от правилото, хората, които доказват, че е възможно да се развива натурално, екологично и устойчиво земеделско производство на плодове, зеленчуци, зърно и други земни дарове. Може да го наречем и просто традиционно земеделие – такива са били всички ферми някога, не чак толкова отдавна.
Доколкото ми е известно, „Веселата ферма“ край село Скрът, скрила се в най-югозападното ъгълче на България, е уникална за страната ни - не само с разнообразието на отглежданите ядивни растения, а и с факта, че на нейна територия вече има и собствен цех за преработка на зеленчуци и плодове.
При това собствениците, Албена и Божидар Григорови, а също и управителите Нора и Огнян Заекови от Скрът, нямат амбициите да стават императори на фермерите, както е във виртуалната игра. Но пък определено имат ясна идея какво и как да произвеждат, а също и защо го правят. В резултат на усилията им в София вече има магазин, който предлага всички чисти и вкусни продукти на фермата. Ще го откриете на улица „Иван Вазов“.
„Веселата ферма“ – тази истинската, от почва, растения, слънце и въздух, се намира в подножието на Беласица, под петричкото село Скрът, на няколко километра от македонската граница и на един беласишки баир разстояние от гръцката. Южната земя, пазена от Огражден откъм север, ражда всичко, което би могло да вирее по нашите ширини. И стопаните максимално се възползват от природните дадености.
Виртуалност и реалност
Стана дума за интернет игри не случайно – човекът, създал биофермата заедно със съпругата си, се занимава именно с виртуални услуги. Божидар Григоров е един от собствениците на Датамакс, създатели на еPay, Easypay, банков софтуер и други интегрирани информационни системи с финансово-икономическа насоченост.
Когато на Албена и Божидар преди девет години им се ражда син, намирането на чисти продукти за храна на детето става крайно наложително. Шофьор от фирмата (брат на Нора) им носи прекрасни чисти ябълки от родното си село Скрът край Петрич и му дават поръчение да разбере дали могат да купят малко земя, а някой местен да се грижи за градина с ябълки и круши. Така се започва – първо с овошките, после идва и стадото от овце и кози. Засаждат доста лозя с мерло и совиньон блан - вече две години правят собствено вино от тях на ишлеме в „Дамяница“. След разрастването на градините и лозята стадото е преместено край Сливница, където също имат земи – доста пасища и ниви с лимец и спелта.
В Скрът полека-лека, една след друга се появяват нови овошки, после много зеленчуци. Албена и Божидар пътуват от София колкото може по-често, но твърдят, че всичко е благодарение на уменията и трудолюбието на Огнян и Нора, че са имали редкия късмет да срещнат толкова можещи и всеотдайни местни хора.
Като райска градина
Понеже идваме в Скрът през юли, когато всичко ражда и зрее, картината се доближава до представата за градините на Едем. Една праскова, отрупана със силни, напращели плодове, наднича под навеса на терасата, където чакаме стопаните да свършат най-неотложното, за да ни разведат. Попаднали сме в истински чифлик, с няколко сгради, кучета, коне, птици. Пъстра токачка се е покатерила върху покрива на стопанската постройка и шумно се перчи с този факт. Докъдето поглед стига, са все зеленчуковите градини, овощните дървета и лозята на фермата.
Разбира се, като тръгваме с Огнян край лехите с розови и червени домати, патладжани, черна капия, сиврия, фъстъци... скоро изникват ясни доказателства, че не сме в рая и че е трудно да получиш здрава реколта без никакви помощни средства. Защото тук не прилагат препарати – никакви, дори разрешените за биологично производство. Огнян само наторява с оборски тор напролет и както казва „после отдолу всичко си работи и дава плодове“. Но пък този вид земеделие иска денонощни грижи и къртовски ръчен труд, въпреки доброто оборудване. Плевенето на зеленчуците например става само на ръка, а то е особено важно, когато не се ползват препарати. Сред чушките е пълно с тученица – вярно, че е чудесна за салата, но като бурен е трудно изтребима. „Ръцете трябва да са ти ей такива - черни и напукани“ Някаква мушица, наречена нощица, наплюва нощем доматите и се появяват гъсеници...
Нора разказва, че от край време садят по един-два корена тютюн в края на редовете, за да познават болестите. Когато се появи медовина (така наричат листната въшка), тя първо напада дръжките на тютюневите листа. И босилек садят – той пък предпазва околните растения от болести. „По тия ниви сме израснали и от малки сме научени“, Огнян е щастлив с работата си, - „само с документи да не ми се налага да се разправям.“
Продължаваме край все нови и нови растения: зелен фасул, бостан с дини и пъпеши, тиквички, краставички, камби, лук, разни билки... Човек си дава сметка колко необятно е богатството в храната ни. По-надолу има декари с лимец, царевица, овощни градини... В тези растения не влиза друго освен вода и естествените вещества от почвата.
Повече от био
Какво може да бъде повече от био? Може би сте чували, че повечето биозеленчуци, отглеждани у нас, са от вносни биосемена. Това най-често са хибридни сортове, които не могат да се възпроизвеждат сами, но пък опрашват агресивно местните сортове и те също стават ялови.
По думите на Божидар най-хубавото на техните земи е, че са отделени и поради това не се заразяват и растенията не се опрашват от агресивните сортове. Защото много години им е отнело, докато успеят да получат истински семена за домати и други зеленчуци. Особено доматите - у нас те са масово опрашени от агресивните холандски сортове.
Въпреки че земите и насажденията им са биосертифицирани, те работят с чудесни местни сортове, семената за които сами са получили и не използват дори разрешените препарати. „Биологична култура или семе е не онова, което отговаря на всички изисквания за биологично производство, а онези истински семена и растения, които могат да се възпроизвеждат сами“, казва Божидар, а Албена добавя: „Всичко е с биосертификат и ние отговаряме на условията 100%. Но сертификатът не е на нивото на нашата продукция. Нашите продукти отговарят на далеч по-високи стандарти за чистота.“
Тук е мястото да вметнем, че доматите са онези от мечтите ни – сладки и свежи, с апетитна киселинка, с плътно и сочно месо. А и всяка друга храна има вълшебен вкус: и домашният фасул, и питката от местен лимец, замесена с тукашен квас и изпечена на огъня, и печените чушки, и лютеницата. Това с лютеницата е отделна история. А дори не сме стигнали до овощните градини с ябълки, круши, кайсии и праскови, вишни, нарове, райска ябълка, череши и пчелни кошери между черешовите дървета. В определен период през пролетта от тях вадят уникален кестенов мед – наситено сладък, но с приятна горчива жилка.
Зимнина без аналог
Албена и Божидар току-що са успели да се преборят с узаконяването на отделно консервно помещение с обширна покрита тераса и пещ с комин на нея. Цяла малка фабрика, отговаряща на всевъзможни хигиенни, безопасни и технологични изисквания. Разказват ни за тежки битки с институциите и абсурдни изисквания. Все пак цехът е факт и в него пред очите ни няколко жени приготвят буркани с рязани домати – пълни с вкуса на чистите зеленчуци и с кулинарните умения на жените. Албена и Нора са събирали с години най-изпитаните и мераклийски домашни рецепти за разнообразни вкуснотии на основата на чушки, домати и патладжани – освен лютеница и апетитка, правят пенджур и кьопоолу, а също хайвер с домат, с патладжан и смес, печени чушки и много други зимнини.
Вътре се мие, реже и подготвя всичко, но най-важното място е отвън. Накрая бурканите се варят на огъня в големи казани. Лютениците също се бъркат върху живия огън, и чушките и патладжаните се пекат върху здрава чугунена плоча над пламъците.
Традиционната бавна и трудоемка направа се спазва докрай, така че качеството на тези продукти наистина е забележително.
Значителен принос за това има и италианското био олио от гроздови семки. „Сертифицирахме продуктите, разказва Албена, но когато след две години търсене за голяма радост намерихме био олио от гроздови семки и искахме да сертифицираме и лютеницата, се оказа, че то не фигурира в списъка с разрешените съставки за преработени биохрани...“
„А разликата във вкуса е огромна“, според Божидар. „И най-доброто слънчогледово олио не може да достигне тези качества в лютеницата – това от гроздови семки е много леко и фино. И е напълно безвредно, защото има висока температура на димене – над 175° С. “
Наскоро „Веселата ферма“ откриха магазин в София. Цените не са ниски, но продуктите са специални. Грешка - не са специални, а съвсем нормални, традиционни, безкомпромисно чисти, с други думи голяма рядкост. Дано все по-често хората с възможности да инвестират именно в традиционно земеделие и производство на чисти продукти. Това е начин да се опазват и развиват вековните знания, да се създава поминък на хората на село, да се съхранява местното биоразнообразие и сортово богатство и не на последно място, хората в града да имат достъп до изключително вкусни и натурални храни.
адрес магазин: София, ул. „Иван Вазов“ 16
0884 712 411
www.veselataferma.bg
Галерия
Коментари
