Тученица

Бурените според мнозина са нещо, без което целия свят съвсем спокойно може да мине и само създават естетични проблеми на изрядните градинари. Или поне така си мислим. Всъщност в България на доста места има отколешна традиция разни непотребни треволяци като щира и копривата да са забележима част от менюто. Но едно широко разпространено растение не е намерило място в тази зелена кухня.
 
Тученицата Portulaca oleracea я има във всеки себеуважаващ се двор и напук на всички усилия по изкореняването ѝ много бързо завладява отнетите територии. Нейните червеникави влечащи се стъбла са едногодишни, но малките жълти цветове произвеждат огромно количество семена, които осигуряват постоянното присъствие на бурена. Така че борбата с нея е безсмислена, а като се имат предвид и вкусовите ѝ качества тя е и силно озадачаваща.
 
Листата на тученицата може и да са дребни, но са сочни, леко кисели и приятно хрупкави. Според широко тиражирани статии и изследвания те съдържат няколко пъти повече витамин С от цитрусовите плодове, изключително много витамин А и несравнимо повече омега-3 мастни киселини от останалите листни зеленчуци.
 
Най-добрият начин да се насладим на тученицата е да я включим в летните салати. Вкусът леко напомня на лимон и за да не се изгуби, по-добре е да се използва не твърде кисел дресинг.