Постите – духовно и физическо пречистване

Православната християнска култура е приела многодневните пости преди големи църковни празници. Най-дълги са 40-дневният пост преди Коледа и 7-седмичните Велики пости преди Възкресение. Организмът се пречиства от отпадните продукти на обмяната на веществата, които натоварват неговите органи. Това е едно физическо прочистване преди предстоящите традиционни празници, когато консумираме много белтъчни храни. Козунаците, агнешкото, дроб сармата, яйцата, характерни за великденските празници, са все животински храни, които съдържат различни видове все пълноценни белтъчини. Постът има и един друг замисъл – да посрещнем Великден без лоши помисли или да получим духовно пречистване. Така че при всяко положение постите са полезен и ценен режим на хранене.

Но всички ли могат да се подложат на 40 - 50 дневен пост?
Има категории хора, за които постенето е противопоказано. Това са деца и подрастващи, за които пълноценното и разнообразно меню е жизненоважно, тъй като това е периодът на синтез на тъкани и усъвършенстване на все още незрелите системи. Към т.нар. рискови групи влизат и бременните жени, кърмачки, старите хора и пациентите, прекарали съвсем наскоро тежко заболяване. Те в никакъв случай не бива да постят, защото рискът от дефицитни състояния и развитие на усложнения, свързани с тях, е значително повишен. Например, ако дълго време липсва консумация на мляко и млечни продукти, рискът за остеопороза при тях е голям. Ако рисковите групи не консумират месо и месни продукти, със сигурност ще развият желязодефицитна анемия, при която страдат жизненоважни органи – сърце, мозък, бъбреци и други. Както желязото, така и витамин В12 участват в кръвотворенето, а почти не присъстват в растителните храни. Витамин В12 се намира предимно в животинските храни – месо, риба, мляко, яйца. И когато не ги приемаме, рискът да развием хранителна анемия, дори и да сме напълно здрави, е голям. Освен това част от аминокиселините на животинските белтъци са много ценни, тъй като организмът не може сам да ги синтезира. Затова всеки, който иска да пости, преди това трябва да бъде информиран дали това няма да му навреди, вместо да му помогне.

Старите хора също не бива да постят. Техните организми са чувствителни на недоимъчното хранене. Те не трябва да прекаляват с месото и месните продукти, но могат да си доставят необходимите пълноценни белтъци от лесноусвоимите млечно-яйчни продукти. При тях не е задължително да спазват целия 40-дневен пост, а да уважат християнската традиция с една седмица. Даже самата християнска религия включва на Благовещение консумацията на риба. Това е мъдро от страна на религията, за да попълни човекът депата си от тези жизненоважни съставки, които с растителния модел на хранене не можем да си доставим.

Напълняваме ли или отслабваме по време на пости?
Много хора напълняват в края на поста, защото приемат прекалено голямо количество въглехидрати, които не могат да изразходят като енергия. А излишъкът от въглехидрати се трансформира директно в мазнини.
На второ място, когато човек пости, той приема много витамини и минерални вещества под формата на плодове и зеленчуци, които от своя страна са активатори на обмяната на веществата.
На трето място растителните храни по време на поста съдържат много целулоза. Това подобрява моториката, пречистването на стомашно-чревния тракт, а също намалява риска от задържане на токсични вещества. Обикновено храните, които присъстват през време на поста, са засищащи, но за съвсем кратко време. Много бързо напускат стомаха и след 1-2 часа ние отново сме гладни. Поради тази причина човек обикновено прибягва до засищащи въглехидратни храни.

Когато не сме информирани как да структурираме менюто си, се получава покачване на теглото. Но бих искала да обърна внимание, че за да сме здрави и доволни от формата си, трябва така да комбинираме белтъчните храни през тези 40 дни на пост, че да дадем на организма необходимите белтъци, като заместим месото, млякото, яйцата. Комбинацията от бобови и зърнени храни е една много добре балансирана формула на необходимите аминокиселини, които присъстват в месото. Подходящо е да комбинираме боб с хляб, грах с ориз, нахут с ориз. Понеже това са високоенергийни храни, тази комбинация трябва да бъде в обедното ни меню, съчетана с много зеленчуци. За вечеря не са подходящи въглехидратни храни като картофи, ориз, боб, леща, тъй като нямаме възможност да ги изгорим. Ето защо вечер е добре да ядем предимно зеленчуци. За да има засищаща функция, може да се добавят и 50 грама ядки.

Сутрешната закуска е добре да бъде на базата на пълнозърнеста храна като овесени ядки, гарнирани обилно с плодове. Или пък филийка пълнозърнест хляб, намазан с лютеница или кьопоолу, с различни зеленчуци.

Не бива да пропускаме подкрепителните междинни хранения – добре е човек да приема храна пет пъти дневно. Трябва да се пият много зелени и черни чайове с лимон и мед, както и прясно изцедени плодово-зеленчукови сокове. Те съдържат над 5000 антиоксидантни вещества, които не са калорийни носители и са мощни защитни фактори за организма по отношение на различни болести.

За около 20 дни човешкият организъм има депо на всяко жизненоважно хранително вещество. Но след това време запасите се изчерпват. Това се отнася както за аминокиселините, така и за витамините. Особено опасно е да останем без витамин В12, който не присъства в растителния свят и липсата му води до анемия. Този дефицит е най-отчетлив при бременни и кърмачки, чиито изисквания са повишени.

От друга страна, постите са особено благоприятни за хора с артериална хипертония, с подагра, с висок холестерол и триглицериди в кръвта. Това е така, защото по време на постите наблягаме на пресните плодове и зеленчуци, богати на калий и бедни на натрий, и не консумираме съдържащите холестерол животински продукти.

Ето защо всеки човек, решил да се пречисти духовно и физически, трябва да прецени положителните и отрицателните последици от това начинание. Бъдете особено внимателни по време на пости и ще бъдете здрави и удовлетворени.