Начало За нас Реклама Контакти

Треперете, мадам Ескарго!

Нещо изхрущя под краката ми. Вървях през трева до глезените и настъпих охлюв.
Изхрущя пак! Без да искам, смачках още един. Сериен убиец ли станах? По непредпазливост – на охлювите. Пролетаризирах ги. Като ураган им пометох къщите. Ще трябва да им намеря нов дом, и то по бургундски: с масло и магданоз, във фурната.
Какво ми пречи да постъпя като истинска французойка? По-добре от всяка мадмоазел мога да се разправя с пълзящите твари. И то по два начина: класическият е сварени, със сос и натикани обратно в черупките като горещо предястие. Алтернативният е със сос тартар – като студено предястие. Дори без да си мерим килограмите, с тази сръчност превъзхождам всяка французойка. Треперете, мадам Ескарго (Escargot, фр. - охлюв, б.р.), скоро ще ви върна обратно в засуканото ви убежище!
 Имаше един много популярен френски шансон на Бриджит Бардо от 60-те години: „Кокияж е крюстасе” – черупчести и ракообразни, но в него става дума за морските твари. За да не удължаваме агонията на двата охлюва, а и за да сготвим навреме, днес разчепкваме само сухоземната порода. Към комплекта кухненски прибори уважаващите себе си французойки имат и няколко връзки с празни черупки, измити със сол или сода, за многократна употреба. Като изпаднат охлюви напролет, а ги има и в консерви, сварен полуфабрикат - хоп, раздрънкват „кокияжа” и изнервят съседките.
В Габрово на същите връзки с охлювски коруби им викат такъми. В класиката на родната литература е описано как Варлаама и Селямсъзката се замерят с такъми и с рибешки гръбнаци.
В наши дни романтиката започва с екскурзия на полето, в планината, край някой язовир или рекичка, където „набирате” охлюви. В неделя, както ви разказах в началото, два от тях изпълзяха на кастинг и сами се изпречиха под краката ми. Французите предпочитат блондинките – „бледоликите” със светла черупка и по-прозрачно туловище минават за по-крехки. Ромите от долната панчаревска махала не подбират, карат наред и веднага ги предислоцират в найлонови пликове, на път към тенджерата. Навремето, когато имаше изкупни пунктове, реколтата охлюви даваше поминък на закъсали фамилии. В останалите сезони те „берат” метални капаци на шахти и квото изпадне - релса, бойлер, някой бронзов паметник... Но да не се отклонявам от темата.

По темата

Охлювът е животното, което пълзи с най-бавна скорост в еволюцията на планетата. Динозаврите се размножават по видове и изчезват, а нашият герой си седи в същия дизайн, в който е изрисуван с египетски йероглифи в пирамидите. Гадините са изобразени да пълзят по телата на хубавици като Нефертити и Клеопатра. Учените разгадали, че мадамите траели за хубост и такива им били разкрасителните процедури.
Е, с какво сме по-долу ние днес? Ето защо модерните козметични школи продават бурканчета със секрети от охлюви на баснословни цени и на скъпо рекламирани сеанси упътват охлюви да си пуснат слузта по пунктира на бръчките и по кратерите от акнето. По-ефикасно от ботокс било! Само дето тварите се мотаят часове наред, уви, не се поддават на дресура и на регулировка, а се отклоняват към лесното по равни участъци.
Колко лековита била млечнокиселата бактерия в слузта на охлюва, се съобщава и в информация на Охлювъдния съюз в България, която открих в интернет. Препоръчвам обаче по-радикална терапия с охлюви – не външна, а пер орално, вътрешна, кулинарна. Доказано е, че носи дълбока наслада и върви с вино.

В кухнята

Събраната жива стока се затваря в метална кофа под капак, затиснат с тежест, поне за 24 часа, за да се самопрочисти от изядената зеленина. На другия ден охлювите се прехвърлят във врящ казан и си плащат за греховете (при този бавен живот, явно доста грехове се трупат) чрез сваряване. Във Франция смятат, че набързо се изповядвали и ги варят само 5 минути, след като кипнат. У нас се вземат по-крути мерки срещу ешерихията и други бактерии, затова е прието охлювите да се варят до половин час. Ще се изненадате, но замирисва благородно. Мой приятел, юрист и гастроном, разказва за балканската хватка на охлювите да им се постеле килим от прорасла коприва. Във Видима покривали дъното на казана с цели стъбла, върху тях изсипвали тварите от тенджерата, хвърляли отгоре още един наръч коприва и доливали водата за варене. Копривата, казва Иво, отнема лигавия елемент.
Докато охлювите врат в пъкъла, сте накълцали чесън и магданоз и сте ги смесили с лекоразтопено краве масло до любимия ви свежо зелен цвят. И сол на вкус. В някои френски провинции доливат чашка коняк в сместа с чесъна, но не го хабете, изпийте го отделно от мезето.
Като изстинат, следва обработката с шанцовия инструмент.
Французите, изобретателите на гилотината, препоръчват за Мадам Ескарго заострен лост от първи род, с размера на вилица - шилообразна, а не разклонена. С него корпусите на охлювите се отделят от твърдата им опаковка. Натрупайте ги в какъвто и да е съд, съвсем за кратко ще са голи. Да отбележа, че и голите тела на охлювите имат малко общо със секса, а много повече с градинарството: там голите охлюви са напаст.
Удря часът на отмъщението – в такъм по такъм напъхвате по един „гол”, всъщност съблечен с шилото, охлюв и го замазвате отгоре с маслената консистенция. В тавата, където ще се пекат, е важно дупките на черупките да са наредени нагоре - иначе язък за маслото, пък месцето ще се съсухри. Нагъсто, понеже не се раздуват. Не залепват и е излишно да мажете първоначално тавата с мазнина. Отново регистрирам разминаване в школите на „старите” и „новите” страни-членки на ЕС: Французите ги запичат съвсем набързо - от 5 до 7 минути, а български източници препоръчват охлювите да прекарат от 20 до 30 минути във фурната. Единодушни са за температурата: 200-210 градуса по Целзий.

Пълзящ поминък

В Европейския съюз става все по-рентабилно да се отглеждат охлюви. Върху 1 кв м във ферма за охлюви се пускат 250 малки охлювчета (семето се получава от Охлювъдния съюз) и при правилно управление се извъждат до 5 тона продукция с възвръщаемост от 3 до 5 пъти за 4 месеца, като печалбата стига до 7-8 хиляди евро.
Изобщо не си играйте повече с тютюна – сади го, плеви го, бери го, нижи го, суши го, да те прецакат при изкупуването заради ориенталския сорт и Европа да наложи ограничителен режим.
Франсетата изяждат по 500 000 000 охлюва годишно (Да, половин милиард броя годишно. Отчетете, че на едно ядене отиват минимум по 12-15 бр. на човек, че бургундското предястие не е сезонно, и че населението на Франция надхвърля 60 милиона души, а в Страната на петлите непрекъснато шетат гладни туристи - близо 80 милиона годишно, по данни на Световната туристическа организация). Френски ресторанти изкупуват килограм охлюви по 40 евро.
Да, обаче това са данни отпреди Европейският парламент да забрани тютюнопушенето в заведенията и преди да завилнее финансовата криза. Над 27% от дребните ресторанти във Франция се принудиха да затворят. На клиентите им излиза по-евтино да хапнат това-онова вкъщи и да пазаруват от супермаркета. Французойките непрекъснато са на диета, а откакто им забраниха да пушат нервно, не стъпват по кръчми. Няма смисъл да се филмирате да развъждате охлюви в мазето, на тавана или при тъщата. Надали някой ще ви ги изкупи и по 10 лева.
Предлагането надвишава търсенето и стоката може да се вмирише, докато я реализирате.
Плюс това сте изостанали още от старта: отглеждането на охлюви почна през май.
Уж бавни, ама ни избягаха и охлювите, и печалбата от тях. Остана ни само малко сварено и измъкнато от черупките месо. И такъмите свършиха, тъй че за студеното предястие нарежете на дребно телцата на тварите. Разбъркват се със сос тартар - майонеза, кисели краставички и много копър. С черпак , лъжица за сладолед или с кафяна чашка проектирате хълм в разлата чаша за шампанско и гарнирате със стрък копър. И вино от divino.
Ядейки охлюви, почитате едновременно традициите и на италианския град Сиена, и на белгийския град Намюр. В Сиена охлювите са герб на цял квартал, чийто жители се борят под знаме с изрисуваната гад за градската награда. Символът на Намюр също е охлюв – хората там били точно толкова експедитивни в помислите и постъпките си.
Добре, че ги чувате от мен тия работи, а не разчитате на намюрци. Те още се приготвят да вземат думата, пък аз вече приключих с пълзящия разказ.
 

от Милена Димитрова Юни 2011
Рецепти по темата
Коментари