Греяно вино

Представете си един истински зимен декември. Дните се скъсяват, нощите са дълги, навън всичко е сковано от студ, вали сняг. А ако сте на север – в Норвегия или Финландия, положението е още по-студено, мрачно и доста депресиращо (казвам това и от собствен опит). В това време на очакване на Рождество Христово в цяла Европа няма нищо по-сгряващо ръцете, сърцето, настроението и духа на компанията от чаша ароматно греяно вино. За него не е нужен специален повод – сезонът му започва от първия сняг или дори от първия запален огън в камината и продължава през целия декември или и доста след това, докато имаме настроение и ни е вкусно.

На английски език греяно вино е mulled wine или това е вино, което е било затоплено и ароматизирано с различни подправки. Почти всяка европейска страна си има свое название и рецепта за греяно вино.

Счита се, че греяното вино е зимния вариант на сангрията. Това е испанки летен коктейл, който включва червено вино, плодове и плодови сокове, бренди и подправки.

От кога всъщност хората приготвят тази ароматна сгряваща напитка? Писани рецепти за тази ценна течност са намерени още от времето на Римската империя. В Средновековието това е бил особено популярен метод за привършване на останалите запаси от вино, което вече не е било особено вкусно за пиене. Добавянето на мед и различни подправки е давало нов живот на вече вкисващото се вино. По това време тази напитка е била давана и на децата, защото пиенето на вода е било далеч по-нездравословно от пиенето на вино. А и със сигурност малките дяволчета са ставали поне малко по-послушни. Тогава греяното вино е наричано ypocras или hipocris, и както подозирате, е кръстено на великия Хипократ, защото са му предписвани много лечебни свойства. Лекувало е от настинка до коремни болки и главоболие. В готварска книга написана през 1500 г. във Франция има рецепта за греяно вино от Бордо – кларе, което е подправено с мед, канела, кардамон и галангал. Една рецепта от 1660 г, написана от Робърт Мей в култова за това време кулинарна книга в Англия, съдържа червено вино, канела, джинджифил, карамфил, индийско орехче, мацис*, черен пипер, захар и сметана. А една рецепта от следващата година 1861 от Викторианска Англия е за напитка, наречена negus, сервирана след вечеря на децата. Тя включва порто, индийско орехче, канела, карамфил и малко вода.

Glogg e шведско -финландският вариант на напитката (така се нарича и в Естония, Исландия и Дания) и традиционно се сервира преz целите коледни пости до Рождество. Прави се обикновено с червено вино, подправки, стафиди и белени бадеми. Суровите климатични условия в тези страни си дават отражение и скандинавската версия е по-сладка от останалите и обикновено е с по-високо съдържание на алкохол, заради добавените порто и водка. Сервира се с канелени сладки. През 1800 г. особено модна напитка в Германия, Австрия и Елзас е била Gluhwein, отново със стафиди и бадеми, но допълнени с ароматите на канела, карамфил, пръчици ванилия, цитруси и захар. Понякога немското греяно вино се подсилва с ром или ликьор. Първите писмени рецепти за глувайн са от 1420 г.

По подобен начин се правят чешкото греяно вино - svařené víno и полското grzane wino, но там се приготвя и греяна бира. В Сърбия пият kuvano vino със захар, индийско орехче и резен лимон или портокал. В Хърватия имат kuhano vino с канела, захар, индийско орехче и портокал. А в Румъния правят vin fiert от бяло или червено вино с черен пипер. Молдовците и българите се придържаме към същата минималистична рецепта

Както можете да предположите, рецептите за греяно вино са стотици. Ограничение може да даде само въображението ви.