Начало За нас Реклама Контакти

Вкусен японски тълковен речник

Снимка за Вкусен японски тълковен речник
Ишикари набемоно

Когато става дума за японска кухня, винаги има нужда от поне микроскопични познания за езика. Речникът с японски кулинарни думи, който ви предлагаме, е непълен и все пак ще ви е полезен при невероятното удоволствие от сблъсъка с храната на изгряващото слънце.

бенто – домашно приготвена храна за обяд с различни комбинации от ориз, зеленчуци или туршия, риба, месо, тофу и други, поставена в дървена или пластмасова кутия с малки подразделения.
дайкон – голяма продълговата бяла ряпа, широко използвана в японската кухня.
даши бульон – използва се като основа на повечето японски супи. Приготвя се най-често от кацуобуши, сушени водорасли комбу или гъби шийтаке.
донбури или дон – купичка варен ориз, покрит с месо или яйца (оякодон и собородон - с пилешко и яйца, кацудон – със свинско и яйца, гюдон – с телешко), темпура от зеленчуци и морски дарове (тендон), сготвена или сурова риба (магуродон и кайсендон).
едамаме – варени зелени соеви шушулки с добре оформени зърна, поднасят се за предястие или гарнитура.
камабоко – вид сурими с гладка и гъвкава консистенция, обикновено се поднася на резени с форма на полукръг. Често се сервира в рамен.
кацуобуши – стърготини сушен паламуд Katsuwonus pelamis. В Япония те са сред основните съставки на многобройни ястия.
комбу или конбу – ядливи кафяви морски водорасли Laminaria, които обикновено се продават изсушени.
коняку – желатиноподобна храна, направена с брашно от грудката на растението Amorphophallus cognac. Брашното се смесва с вода и варна вода, а за да добие характерния си тъмен цвят и слабо соленоват вкус се добавят сушени водорасли хиджики. После се сварява и се охлажда до втвърдяване. Направено като нудъли коняку се нарича ширатаки и се използва в ястия като сукияки и гюдон.
матча – фино смлян зелен чай
мирин – сладко и слабо оризово вино. Използва се само за готвене.
мисо – паста от ферментирала соя и други зърна, широко използвана в японската кухня. Ферментацията се извършва от плесента Aspergillus oryzae. Има различни видове мисо, които се различават по цвят, вкус, време на отлежаване и състав на изходната суровина (соя, ечемик, пшеница, просо и др.)
мочи – група десерти, направени от брашно от лепкав ориз с различни плънки.
набе или набемоно – съд за варене на ястия, които най-често се ядат през студения сезон. Набе се нарича и голяма група ястия, приготвяни в този съд, който стои върху огън или котлон в средата на масата, така че сътрапезниците сами приготвят храната си.
намеко – дребни гъби Pholiota nameko, много популярни в японската кухня.
нато – ферментирали под действието на бактерията Bacillus subtilis соеви зърна с остър мирис и характерен вкус, които както японците, така и чужденците или обожават, или ненавиждат. Нато обикновено се яде със сварен бял ориз.
нори – ядливи червени водорасли Porphyra, които често се използват за завиване на суши ролца и други японски храни.
рамен – супа с пшенични нудъли, които също се наричат рамен, зеленчуци, камабоко и месо.
сашими – много фино нарязани филета от риба, морски животни или месо.
соба – нудъли от елдено брашно, които често се ядат с цую.
сомен – много тънки нудъли от пшенично брашно.
сукияки – варено или задушено набе, приготвено с тофу, пресен лук, резени говеждо, ширатаки, гъби и китайско зеле. Преди да се изяде, всяка хапка се топи в малка купа с разбити сурови яйца.
сурими - продукт от смляно месо от бели риби, който имитира консистенцията, цвета и аромата на месо от омар, рак или скарида. Рулцата от раци и камабоку са различни видове сурими.
темпура – сезонни морски продукти или зеленчуци, панирани и изпържени до златисто. Ястието е с португалски произход, натурализирано от японците още от ХVІ век, когато е пренесено в страната.
терияки – сос за мариноване най-вече на месо, направен от саке, мирин, соев сос и захар.
yасаби – прочутият японски хрян Wasabia japonica има зеленикави корени и се използва фино настърган, често с ренде от кожата на акула. Истинското уасаби е доста скъпо, а имитациите са направени от обикновен хрян и зелена боя.
уакаме – ядливи кафяви водорасли Undaria pinnatifida, които често се сервират като салата със сусам и сусамово олио – гома уакаме.
удон – дебели пшенични нудъли, които често се поднасят в гореща супа, но и приготвени по много други начини, подобно на пастата.
умебоши – кисела туршия от японски сливи, която често е част от бенто и се смята за дижестив.
умешу – сладък ликьор от ароматната японска слива уме
хакусай – китайско зеле
хиджики – ядливи кафяви водорасли Sargassum fusiforme
цую – сос за соба, сомен и други нудъли, приготвен от саке, мирин, соев сос и кацуобуши.
шабу-шабу – вид набе, при който нарязани на едро зеленчуци и тънки резени говеждо месо се пускат от всеки на масата в съд с врящ бульон и преди да се изядат се топят в сос.
шийтаке – вкусни азиатски гъби Lentinula edodes, които се използват пресни или сушени. В България понякога се продават под името китайски ароматни гъби.
ширатамако – брашно от суров лепкав ориз. Когато брашното е от варен и изсушен лепкав ориз, то се нарича мочико.
шою – соев сос, без който японската кухня е немислима.
шунгику – младите стръкове на ядливата хризантема Chrysanthemum coronarium са популярен зеленчук в Япония.
юзу – рядък цитрусов плод, с вкус между лимон, мандарина и грейпфрут, който се превръща в любима съставка на топ готвачите по света.
якитори – пилешко месо, дробчета, сърца, кожички, трътки, набучени на шишчета и изпечени на скара.
 

от Меню Апр. 2014
Рецепти по темата
Коментари