Начало За нас Реклама Контакти

Лепрекони, картофи и свети Патрик

Снимка за Лепрекони, картофи и свети Патрик

Доскоро свързванa само с овнешко задушено и с ястия от варени картофи, зеле и кървавица, днес кулинарията на Изумрудения остров на Европа привлича гурме любители от цял свят.

В основата на ирландската кухня от нейната зора до наши дни стоят месото и млечните продукти заедно с морската храна в крайбрежните райони. Благодарение на норманите през VІІІ век зеленчуците се утвърждават като главен елемент от менюто. Историята и гастрономията на Ирландия не биха били същите, ако в края на ХVІ век испанците не бяха внесли картофите от Южна Америка в Европа. От този момент нататък Solanum tuberosum променят европейската кулинария изцяло. Ирландците са първите, които започват да ги отглеждат като главна земеделска култура. А до 1770 г. култивираните на острова видове събирателно се наричат ирландски картоф. През ХVІІІ век всички основни ястия се приготвят с картофи.

Благодарение на факта, че все повече хора имат възможност да обработват земи и да отглеждат картофи, само за два века населението на острова нараства със седем милиона души. Освен благодат Solanum tuberosum са и проклятие за Ирландия. През 1845 г. картофените насаждения в Западна Ирландия са поразени от болест, която унищожава цялата реколта и довежда до бедствие, известно като Големия глад. През следващите три години от глад загиват около един милион души, а повече от два милиона емигрират. Населението на Ирландия намалява наполовина, но картофите все пак остават най-важният продукт. До днес.

Храна за душата

Добрата новина е, че ирландската кухня не се състои от седемстепенно меню от картофи. Ястията, които се предлагат в традиционните ресторанти в Дъблин и във вътрешността на страната, са любими на всички ирландци по света. А тяхната диаспора е една от най-многочислените: около 80 милиона души. Независимо на кой континент се намират, ирландците се познават по нескритата любов към содения хляб, овнешкото задушено и картофените палачинки боксти. Известният ирландски хляб се приготвя със сода, а не с мая, тъй като брашното на острова е много меко. Хрупкавите содени питки са неустоими, когато се намажат с масло и се похапват с пушена сьомга. Хлябът е и част от ирландската закуска, която предизвиква смут сред лекарите нутриционисти. По традиция тя включва овесена каша с мляко, пържени яйца, резенчета бекон, наденички, кървавица, варени картофи и пържени домати, обилно полети с чай или кафе. Вместо соден хляб може да ви предложат препечени филийки и кифлички с масло и мармалад.

„Това, което маслото и уискито не могат да излекуват, е нелечимо”, твърдят ирландците. И са прави, поне що се отнася за уискито, а по всичко личи – и за маслото и сиренето. Дори и езикът свидетелства за това колко важни са млечните продукти: думите за „момче” и „път” произлизат от думата за „крава”. През последните десетилетия в южните графства на Ирландия все по-често се откриват ферми за добиване на млечни продукти, които получават много международни отличия. Шеф-готвачите в този район на острова приготвят типични ястия с помощта на френски кулинарни техники – тенденция, която неминуемо води до новата вълна в ирландската кулинария. В най-южната точка на острова – графство Корк, се намира и гурме столицата на Ирландия, където се провеждат и прочути кулинарни фестивали.

Зелено е небето, зелено е морето, зелен e и светът...

Ако не предвиждате гурме обиколка из Изумрудения остров, може да отпразнувате ирландската кухня и всичко ирландско на 17 март – деня на свети Патрик, патронът на Ирландия. Живял в края на ІV до началото на V век, свети Патрик не е роден на острова, а в Британия. Легендите разказват, че бил отвлечен от ирландски разбойници и поробен в Ирландия. По време на своето робство той приел християнството и когато след шест години успял да избяга обратно в Британия, станал свещеник. След време се завърнал в Ирландия като мисионер и се заел да разпространява християнската вяра сред езичниците и да строи църкви.

Всяка година на 17 март ирландците отбелязват деня на смъртта на своя патрон: посещават богослужения, събират се със семейството и приятелите си. Верни на максимата „В света има два типа хора: ирландци и такива, които мечтаят да бъдат ирландци”, те отбелязват и уникалността на всичко, свързано със страната им. Хората обличат зелени дрехи и носят зелени шапки – символ на митологичните същества лепрекони, които изпълняват три желания в замяна на свободата им. Градовете са облени в зелени светлини и навсякъде се забелязват трилистни детелини – шамрок. Ирландското растение шамрок, Trifolium repens, е символ на страната и на свети Патрик, който го използва в проповедите си, за да обясни Божието триединство. Затова и сладкишите за празника са украсени с детелини или са във формата на трилистни детелини.

По следите на традицията

Повече от всякога в деня на свети Патрик ирландците предпочитат да приготвят типични ястия. Закуската може да не е ирландска в чистия й вид, но със сигурност ще включва бекон, яйца, домати и соден хляб. Сред емблематичните ястия важно място се отрежда на колканон – варени картофи със зеле. Любовта на ирландците към зелето е отдавнашна, особено към къдравото зеле. То присъства в много предястия и най-известното сред тях е варен бекон със зеле – също на трапезата за свети Патрик.

Обядът ще бъде обилен и традиционен. Ако попитате някого за кое ирландско ястие се сеща, вероятно ще получите очакван отговор: овнешко задушено. Прочутото задушено с картофи, лук и мащерка се приготвя и с две бутилки бира Guinness – едната се добавя, след като месото потъмнее, а втората е предназначена за готвача. Все пак задушеното отнема време! Овнешкото може да се замени с агнешко и рецептата повелява да не се добавят моркови. Дори и да посетите острова за кратко, ще забележите, че месото – свинско, говеждо или агнешко, е в центъра на всяко меню, особено на свети Патрик.

Денят на свети Патрик не може да се отпразнува и без морски деликатеси. Често ирландците казват за себе си, че са облегнали гърбове в морето. И не случайно: в днешно време страната изнася три четвърти от уловената риба. Въпреки изобилието от морски деликатеси обаче, доскоро по-голямата част от ирландците по религиозни причини ядяха риба само в петък и на празници. Но не е за изпускане известната по целия свят пушена сьомга, на която са посветени митове, блюдата от миди, раци и стриди, придружени от задължителната халба Guinness.

Вечерта празникът се премества в пъбовете, където атмосферата е craic – топла и приятелска, полята с чаша уиски или тъмна бира, в съзвучие с топла картофена супа и месни хапки. Защото „Няма чужди хора, а само приятели, които предстои да срещнем”, гласи стара ирландска поговорка.

от Елица Константинова Март 2014
Рецепти по темата
Коментари