Култура на водния лук - трета част

Първа част

Втора част

От село Реселец в Предбалкана по следите на водния лук се връщаме на юг се изкачваме до

Белица

Планският град е на 50 км в посока север-северозапад от Баничан. Хич не си приличат двете места. За разлика от препеченото село в Неврокопското поле Белица е нависоко, в полите на Рила, и дори насред август нощите са прохладни. Поне пет пъти повече хора живеят в планинския град, в който освен две църкви има и джамия.

По едно нещо Белица и Баничан все пак са сходни – няма семейство, което да не гледа кромид. Тука той обаче е друг. Пурпурните глави с ръждиви оттенъци по сухите люспи са толкова силно сплеснати, че приличат на поничка, ама без дупката. Вероятно обяснението се крие в глинестите почви, на които се отглеждат – твърдите слоеве не позволяват на луковицата да расте вертикално. Салих Къшев, който е гидът ни за белишките земеделски и кулинарни традиции, разказва как от тукашен разсад в съседното Горно Драглище станал кромид с добре закръглени глави. Но не и със същия благ вкус. Усещането за лютивина е по-скоро въображаемо и приказката за хрупането на лук като ябълка тук си е съвсем на място. Макар главите да стават и едри, Салих предпочита по-дребните и то най-вече през август – току-що събрани и все още, както казва той, млечни. Тогава в устата се усеща приятна пълнота, почти като от масло.

Салих Къшев с току-що обрания кромид

В Белица кромидът се гледа над града, из тучните ливади преди гората, където поточета и вади обримчват градините, а планинската вода се насочва чрез импровизирани шлюзове от камъни и чували, пълни с дунапрен. Понякога водата е толкова много, че излиза от руслото си и неправомерно залива накацалите на издигнатите редове глави кромид и ги заравя в земята.

Градчето е известно с лучената си продукция и сладкият кромид винаги свършва, когато в събота се изкара на пазара в Якоруда, а в неделя – във Велинград. И макар на беличани леко подигравателно да им викат кормидари, никой не може да отрече добрата им работа.

Очевидното приложение на белишкия лук е салатата, но той е важна съставка на повечето местни манджи като боба, приготвен от местния бежов сорт фасул и подправен с изсушени листа от чувен Blitum bonus-henricus, който тука наричат щир.

Според Салих в Белица се гледа все по-малко кромид. Не че хората се отказват от него, но всяка година намаляват площите. Дори и той гледа толкова, колкото да стигне за семейството и за неколцина приятели.