Когато обичаш мечтите

iloveourdreams.wordpress.com

Здравка Кокалова миналия месец стана на 23 години. Малко ли са, много ли са – няма значение. Важно е, че за това време тя се е научила да снима и да готви. Да, и други неща са важни, но ние, от „Меню“, се запознахме с нея точно покрай тези две занимания и обединяващия ги блог I Love Our Dreams.

„Името на блога идва от случайно дочута или прочетена фраза“, не може да си спомни точно Здравка, „но така е с повечето неща, които трябва да нарека. А за наименованията на рецептите просто изброявам продуктите.“ Непринудените думи сякаш напомнят храната, която тя приготвя – сърдечна, свежа и с младежка мъдрост, отхвърляща правила. Рецептите ѝ не са строго подчинени на някакъв хранителен режим, но са здравословни, а между тях има и веган и сурови ястия. Хитрата идея в блога е съпоставянето на традиционни гозби с версии, създадени от Здравка. Дали ѝ се получава – според роднини и приятели определено да. Преди, когато е готвела за тях, Здравка не е записвала своите рецепти и, разбира се, не е успявала да сготви същите ястия. Това е и една от причините да създаде I Love Our Dreams. Другата е желанието да запали повече хора да приготвят сами храната си и тя да е най-добрата за тях самите.

А третата причина са снимките. Здравка смята, че фотографиите на нейната храна трябва да са отделени от тези в артистичното ѝ портфолио (може да ги видите тук pastmovements.wordpress.com), но сама признава, че двата вида си приличат – прецизни и със строга композиция.

Всъщност именно снимките ме привлякоха веднага към блога ѝ – образите на ястията са колкото графични, толкова и органични, натурални. После зачетох историите към рецептите и се зарадвах на искрената радост в тях. За вкуса почаках, докато се срещнем със Здравка. И не съжалявам – ястията, които сготви за „Меню“, са неочаквани, карат те да мислиш и да се съмняваш, но много лесно намираш нещо хубаво и нещо ново в тях. И нещо, за което да мечтаеш.