Gougères или дегустация по бургундски

Преди няколко години бяхме на едно великолепно винено пътешествие в Бургундия. Там срещнах гужер. Срещата ни беше изблик на симпатия, от тези, за които не си припомняме често, но винаги остават спомен за нещо положително. Отдавна не се бях сещала за него, но когато ми попадна едно впечатляващо отлежало Шабли и се чудех с какво да го поднеса, едно пухкаво топче изплува в съзнанието ми.

Давам си сметка, че съм много далеч от перото на Питър Мейл (вж. Една година в Прованс, Добра година и т.н. – бел. авт.), и затова съвсем скромно ще се опитам да ви разкажа за това малко кулинарно чудо с подръчните ми сили и средства. Или както казваше едно време учителката ми по литература – ще го опиша със свои думи.

Gougère (гужер) е може би най-простичкото нещо в иначе позасуканата бургундска cuisine. Но, както всичко просто, е гениално и някак… мило. Освен това е естествена част от живота в Бургундия. Буквално, защото почти във всяка изба поднасят гужерчета вместо хляб по време на дегустация.

Има нещо неустоимо в начина, по който избухват във фурната и уголемяват обема си близо пет пъти. И колкото и да се стараете, рядко ще объркате рецептата.

Другото хубаво нещо при гужерите е, че те търпят въображение за милиони при приготвянето, резултатът винаги е уханен и пухкав, често - със смешна, неправилна форма, а най-хубавото вече го казах – сервират се на всяка дегустация. Тоест нужни са само яйца, масло, брашно и какво да е твърдо жълто сирене и вече сте с едни гурмански гърди напред – ще поднесете на приятелите си автентично бургундско дегустационно мезе.

Рецептата е като за парено тесто за еклери, само че към него се добавя повечко твърдо настъргано сирене (грюер според повечето източници, потвърждава го и името – грюер-гуер-гужер към днешна дата) и оттук вариациите са толкова, колкото са домакините в Бон и околността. Някои французи го предпочитат с мащерка или чили, понякога само с щипка прясно смлян пипер, други дори слагат парченца бекон, горчица или екзотични подправки. В средните векове, от когато са първите сведения за гужер, той се е приготвял просто като се е омесвало сиренето с яйца и трохи от хляб и се е разстилал в голяма кръгла форма за печене, намазана с масло. Да ви прилича на нещо българско (ако сменим сиренето, разбира се)? И така баницоподобната солена тарта постепенно се е свила до малки, хрупкави сферички, които от XVIII век се приготвят от парено тесто със сирене и подправки.

Последното, но не по-важност, предимство на гужер е, че може да се приготви предварително и да се замрази, а след това направо го слагате в топлата фурна и за трийсетина минути имате уханен резултат. Опитайте го с хубаво бургундско шардоне (или пино, разбира се), най-добре, ако е отлежало. Наздраве!

Рецептата за гужер вижте тук.