Черноморски барбун

Mullus barbatus ponticus е дребна рибка, която не може да се похвали с инцидентни гиганти като сафрида, а и за разлика от него обитава придънните, а не повърхностните слоеве на водата. Рядко се появява при скалите – предпочита пясъчните и дори затинените морски участъци. Чифтът мустачки служи, за да открива заровената си в дъното храна – дребни ракообразни, но най-вече морски червеи. Това е и обичайната стръв, която използват риболовците, тръгнали за барбун. За тях е важно да знаят, че минималният позволен размер за риболов е 12 см. Сезонна забрана за улова няма, понеже хвърлянето на хайвера започва през пролетта и приключва през есента.

Барбунът е красива риба с ефектно червено оцветяване и нежно месо с много слаб аромат. Трудно се чисти от люспите, но усилията си заслужават, защото и печените на скара едри екземпляри, и маринованите или осолените дребосъци са едни от най-вкусните черноморски рибни предложения. Разбира се, те могат да бъдат и изпържени - все пак това е най-популярният начин за готвене на риба у нас.

Името на рибата в българския език се среща в няколко близки варианта – барбун, барбуна или барбуня, като думата почти сигурно е дошла от гръцки. Вероятно и турския е заел оттам наименованието на морския обитател. Но там barbunya означава и червен фасул, така че ако в менюто видите Zeytinyağlı barbunya, не очаквайте изпържени в зехтин рибки, а чудесно бобено мезе с доматен сос.