Ванилия - аромат в шушулка

Сладкият тропически аромат на ванилията ни преследва навсякъде. Рядко може да се срещне рецепта за сладкиш, в която да не е споменато нейното име. Обикновено се има предвид съдържанието на онези миниатюрни хартиени пакетчета, които понякога влизат в ролята на ресто. Белите кристали в тях са продукт на химическата индустрия и въпреки че го докарват на мирис, естествената ванилия е незаменима за всеки уважаващ себе си готвач.

Една от най-скъпите подправки, заедно с шафрана и кардамона, ванилията всъщност са плодовете на едноименна централноамериканска орхидея, която се изживява като пълзяща лиана. За да добият използваемия си вид на съсухрена кафява шушулка, удължените плодове на цветето се берат на ръка и след това се подлагат на продължителна обработка. Тя включва къпане в гореща вода, сушене на слънце и завиване с одеяла. Едва след 6 месеца заветните ароматни кристалчета природен ванилин се формират във вътрешността на вече изсъхналия плод.

Макар в някои случаи шушулката да може да се използва и цяла, за да стане ароматът й част от някой десерт е необходимо да се използва само съдържанието й. Уханието на естествената ванилия е по-богато и силно и се усеща мускусна нотка – то е безценно допълнение към неустоимите сладки изкушения.

Как да използваме шушулките ванилия:

1. Шушулката се разрязва на две половини по дължина.
2. С тъпата страна на ножа се изстъргват семенцата на ванилията.
3. Празната шушулка се поставя в съд със захар, която по-късно също може да се използва.
4. Получените семенца се стриват с малко пудра захар или захар на кристали, защото иначе остават на гранули.
 

За нагледно описание на техниката, свързана със семенцата ванилия, вижте снимките в галерията.