В Осина планината и хората даряват здраве и храна
В Родопите всичко е бавно, гордо и трудно. И неизменно красиво. Като местните песни или като планинското земеделие. Най-западният дял на родопското море от ридове е Дъбраш. А в южната му част е Осина – селото, където Цветана Димитрова е намерила приятели и сподвижници и всички заедно се опитват да предложат забележително разнообразие от чисти планински продукти – за храна и за лек.
Началото на север
Историята на Цветана и добрата храна започва от детството в родното ѝ село Борован, Врачанско, където царевицата е бисерна, любениците – мраморни, а земеделието – основен поминък. По-късно тя започва да работи като строителен инженер, чак до пенсионирането си през 2011. През това време я спохождат сериозни здравословни проблеми, които успява да контролира най-вече с промяна на начина си на хранене. С помощта на алтернативен лекар и комбинация от билки, хомеопатични средства и въздържане от млечни продукти и житни култури с глутен тя успява да възстанови здравето си и разбира колко важна е всяка хапка, която ядем. Което я подтиква да задълбае в знанието за здравословното хранене и резултатът е, че открива един от първите софийски магазини за биологично произведени продукти.
Връзката със земята обаче е част от същността ѝ и в годината на пенсионирането си Цветана засява семейните ниви в Борован с бяла бисерна царевица. Този сорт е бил много разпространен в цяла Северна България, но независимо от чудесните вкусови и хранителни качества на зърното и брашното постепенно е изоставен заради по-слабия добив от този на съвременните хибриди. Цветана предлага от първото количество царевично брашно в Хранкооп – София, и то се изкупува без остатък. На следващата година засява и нахут и започва да прави вкусни фалафели и готова смес за тях, нахутена халва ладу и хумус. Междувременно посещава и специализиран курс по биодинамично земеделие, където се запознава с концепцията на ефективните микроорганизми.
Малки помощници
Идеята за използването на т. нар. ефективни (или приятелски) микроорганизми е на японския професор Теруо Хига. По същество това е смес от млечнокисели и фотосинтезиращи бактерии и дрожди. Първоначалната функция на готовите препарати е да пречистват силно замърсени с органични вещества води. Впоследствие ролята на микроорганизмите е разширена и с третиране на оборска тор, за по-бързо и пълноценно формиране на компост, както и с листно и почвено приложение при отглеждане на културни растения. Идеята е, че ефективните бактерии и дрожди формират такава среда, която пречи на патогенните микроорганизми да вредят на селскостопанските култури.
Цветана започва да използва ефективните микроорганизми, когато се запознава и започва да работи заедно със Стоянка и Виктор от Осина.
Родопски богатства
Срещата на бъдещите съкооператори е през 2012, когато Цветана се озовава в красиво разположеното родопско село заедно с група земеделски производители. По това време Виктор, който е завършил селскостопански техникум, и съпругата му Стоянка вече са се върнали от шестгодишен гурбет във ферма за биологично земеделие и се опитват да разработят наследствените земи в селото.
Тримата харесват идеята да работят заедно и започват общ бизнес, в който Цветана осигурява биологичните семена, препаратите с микроорганизми и реализацията на продукцията, а Виктор, Стоянка и децата им се занимават основно със земеделската част. Решенията се вземат единно и са продиктувани от бизнес нюха на Цветана и опита на осинчани.
Първоначално на разпокъсаните по всички краища на землището на Осина парцели съдружниците гледат картофи и боб. Картофите са от сорта агрия, селектиран на основата на български местни разновидности, а семето в селото е на поне 25 години. Фасулът пък си е съвсем тамошен. Викат му царски и е бледокафяв, изпъстрен с по-тъмни петна – средно едър е, а във вкуса на чорбата лесно се откриват акценти от ядки. Белия боб пък наричат калъчлия и сварен той е с по-фина структура, но и по-деликатен вкус от шарения си събрат. По идея на Цветана засяват също черен старозагорски фасул, който се бере за зелен. Пак на нея ѝ хрумва да опитат и с деликатесните сини картофи, но, изглежда, това нововъведение се харесва не само на Виктор и семейството му, но и на изобилстващите наоколо диви прасета, които доста често разравят и опустошават картофените нивички. В безуспешните си опити да спасят реколтата от буйните глигани осинчани са оградили всеки парцел с бляскащи в златно и сребърно ленти, предполагаемо годни да стреснат едрите животни. Изглежда обаче, че ролята им е по-скоро да направят красивия пейзаж наоколо още по-причудлив.
Борбата с другите вредители е само с естествени средства като отварата от тютюн и чесън против колорадския бръмбар. Това се практикува само от нашите герои - макар да виждат добрите резултати, останалите земеделски производители в селото още разчитат на вече доста компрометиралата се селскостопанска химия.
Планинското земеделие е трудно и изборът на култури е доста ограничен. Освен на традиционните картофи и боб Цвета и Виктор са заложили и на кореноплодните – бяло и червено цвекло, зелен и виолетов алабаш, целина, моркови и земни ябълки. Доматите и чушките стават, но до пазара не стигат, защото са в ограничени количества.
Гората и поляните около селото обаче предлагат много по-голямо разнообразие от растения и Цветана и Виктор се възползват с пълна сила от тези дарове. Те събират и сушат риган, мащерка, бял равнец, мента и какви ли още не билки. Берат и див кимион, чиито ароматни зрънца масово се изкупуват от ресторантьори от Банско и Разлог и от производители на тамошните колбаси.
През юли пък започват да излизат черните и червените боровинки, като вторите са основната суровина за прелюбопитната местна напитка лангюр. Тази яркочервена резлива благина е резултат от естествената ферментация на червените боровинки само и единствено във вода. Качетата с лангюр се доливат с вода всеки път, когато се източи от напитката и така тя може да трае чак до пролетта. Твърди се, че заради лечебните свойства на червената боровинка, но вероятно и заради антиоксидантния ефект на ферментативните продукти, мъжете в Осина много рядко страдат от проблеми с простатата.
На ферментацията разчитат и други продукти, които Цвета и приятелите ѝ произвеждат. Те правят свежи квасове от цвекло и шипки, които предизвикват голям интерес, щом се появят на софийските фермерски пазари. Това се случва и с брезовия сок, който се събира през пролетта от срязаните клонки на дърветата и има забележителен пречистващ ефект.
Асортиментът на Цветана, Виктор и семейството му се допълва и от различни домашно приготвени горчици, както и лечебни продукти като масло от жълт кантарион.
Следващата стъпка в бизнес плана на осинските радетели за чиста храна е създаването на кооперация - тя ще им помогне в решаването на много административни проблеми, заради които самостоятелните земеделски производители често отказват да се регистрират като такива и остават в сивия сектор, лишавайки се по този начин от по-широк пазар и повече доверие от страна на клиентите. Цветана, Виктор, Стоянка и останалите членове на този приятелски кръг са напипали верния начин да предизвикат интерес към работата си и той е: много труд, креативност и коопериране. Дано повече хора вземат пример от тях.
Галерия
Коментари
