Учени разкриват тайни от праисторическата кухня

Праисторическите жители на Европа са започнали да подправят храната си с диви растения преди повече от 6000 години. Микроскопски анализи на керамични фрагменти от мезолита (среднокаменната епоха) разкриха, че хората от това време са използвали подправки, за да овкусяват първообраза на супата с месо.

Засега само един вид растение – лъжичина или чеснова трева Alliaria petiolata, е идентифицирано при анализа, но учените се надяват да открият и други праисторически подправки. Смята се, без да е доказано, че готвачите от мезолита са използвали още ким, сминдух и хрян.

Лъжичината е широко разпространено по влажни, гористи места в Европа, включително и в България, растение от семейството на зелето, синапа и ряпата. Всички части на растението, както и семената, имат силен чеснов вкус и миризма.

Новите проучвания оспорват гледната точка, че тогавашните обществата от ловци-събирачи са използвали растенията само заради енергийната им стойност, а не заради техния вкус.

Макар кулинарните доказателства засега да са само от археологически проучвания на датския остров Зеландия в Балтийско море, твърде вероятно е изводите, породени от тях, да са валидни за праисторическото готвене из цяла Европа.

Със сигурност мезолитните готварски похвати са оцелели и през новокаменната епоха (неолит), защото от този период в Германия и отново в Дания са открити следи от семена от чеснова трева, използвани в месни и рибни супи.

Д-р Хейли Саул от проучвателния център BioArCH към Университета в Йорк, Великобритания казва: „Традиционното схващане е, че ранно неолитното и пренеолитното използване на растенията е заради енергийните потребности, а не заради вкуса. Тъй като чесновата трева има силен вкус и малка хранителна стойност, а фитолитите (вкаменени растителни части – бел.ред.) са намерени в глинени съдове с останки от сухоземни и морски животни, нашите открития са първите преки доказателства за подправяне на храна от Европейската праисторическа кухня.“

Научната публикацията за мезолитните кулинарни открития е в онлайн списанието PLOS ONE.