Тиха нощ, свята нощ - Коледа

Наближи ли декември, християнският свят започва да се подготвя за най-светлия си празник - Рождество Христово. Вярващите се отдават на пост и молитва, общинските администрации захващат украсата на улици и площади, издигат се елхи, магазините пускат Коледни намаления и слагат гирлянди по витрините си. Хората се втурват да купуват подаръци, сякаш от това зависи съществуването им, а дечицата пишат цели фермани с желания до Дядо Коледа. Лъскавите дюкянчета за опаковки действат на принципа "ден година храни" и работят на конвейр, за да загърнат в шарена хартия даровете за мало и голямо. А лесничеи и бракониери доволно потриват ръце, предвкусвайки тлъста печалба от продажбата на иглолистните дръвчета, с които кичим домове и служебни помещения.

През последните години за съжаление точно тези, последно изброените неща, взимат връх над радостното усещане за приближаващия се ден. Суматохата около празниците е добре дошла за търговците, а ние сме се превърнали в консуматори, отбелязвайки празника все по-често само и единствено чрез армагани. И все по-рядко си даваме сметка, че Коледа е всъщност един период за размисъл, но не такъв, какъвто го предписват политиците 24 часа преди избори. В тези дни трябва да осъзнаем, че на този свят има и по-важни неща от материалните блага. Има жертвоготовност, себеотрицание, желание да подадеш ръка на ближния в нужда. Тези добродетели би трябвало да са ни присъщи през цялата година, но в края на последния й месец се изразяват най-често, сякаш търсим начин да успокоим гузната си съвест, вършейки добри дела, след като 335 сутрини не сме се сещали за това.

Далеч сме от мисълта да ви даваме акъл кога и как да проявявате благотворителност. Също така нямаме намерение да ви учим какво и колко да подарявате на роднини и приятели. Иска ни се обаче да ви помолим за едно: Отделете няколко минути и помислете преди всяка покупка. Погледнете дълбоко в себе си и се опитайте да чуете вътрешния си глас, който ще ви каже дали всичко това е чак толкова необходимо. Дали скъпият подарък е наистина израз на любов и привързаност, на приятелство и уважение? Не съществуват ли каузи и организации, които биха се зарадвали на спестените от пазаруването левчета? Не е ли по-важен жестът, с който показвате, че държите на близките си? Много хора смятат също така, че лъскавата опаковка е важна част от подаръка. От друга страна пък всеки лист опаковъчна хартия е произведен от дървесина, дори и да е минал вече през първа употреба и да е рециклиран. И в крайна сметка скъпата опаковка отива на бунището, където заради багрилата допълнително натоварва природата.

Хубаво би било Коледа да остане един весел и семеен празник, добър повод да се видим с роднини, за които през останалото време се сещаме по-рядко. Да се завъртим с повече търпение в уютната топлина на кухнята и да вложим малко повече фантазия в приготовлението на традиционните ястия. Помислете само: Девет или дванадесет блюда слагаме по традиция на трапезата на Бъдни Вечер. Какво поле за изява само, колко много възможности за нови комбинации от продукти и вкусове! И какъв по-добър подарък за всички около вас! Зарадвайте ги с нещо вкусно, нещо ново и си доставете удоволствието да го сготвите.