Тетевенци пиха и мезиха на саламурения празник

Както МЕНЮ вече обяви, в събота Тетевен почете саламурата – местния ароматен специалитет. Ива Лазарова, коренячка тетевенка, преподавател по български език и литература и сподвижник на Slow Food беше там, опита от всичко и разказа за хубавия празник.

По изгрев слънце след Еньовден, на 25 юни, Тетевен се събуди във вкусни аромати на копър, чесън, печени домати, чушки и риба, обгърнати с лек пушек на дърва за казаните. Местните жители честваха първия Празник на саламурата. Това не е нито марината за туршия, нито течността на сиренето, а специална рибена чорба. Тъй като тетевенци са ракиджии, саламурата изпива много ракия. Ако остане нещо от нея на сутринта, тя е истински бульон-трезве за нуждаещите се.

Под шатрите в центъра на града, гостите от селата бяха наредили паралии (кръгли ниски масички), отрупани с типични рибени ястия и тестени изделия, но до всяка от тях неизменно присъстваше казанът със саламурата – много лют, кисел, ароматен, вкусен, жаден за ракия. Местните готвачи обясняваха на всеки любопитен сладокусник тънкостите на рецептите – Гложенска мора, Пъстърва в орехова шума, Пържена риба в доматен чеснов сос, Пържена риба в ориз.

Един от майсторите е Симеон Цеков, който приготвя Рибарешка саламура. За нея той използва средни пъстърви или повечко мрени, както и речни раци, всички уловени в Бели Вит. Рибата се осоляа добре и се пече на жар. Слага домати, люти чушки, чесън, оцет, а за аромат – пресен копър, както няколко стръка с цветовете. Казва, че саламурата не се яде веднага, а трябва да се „венчае“, т.е. да престои, за да поеме аромата на подправките.

текст и фотографии: Ива Лазарова