Курбан байрам по бенгалски

Вчера, 15 септември, завърши тазгодишния Курбан байрам или Ид-ул-Адха, както биха го нарекли в Бангладеш. Големият мюсюлмански празник започва 70 дни след Рамазан байрам, чиято пък дата се определя от края на деветия лунен месец на ислямския календар.

Хора от малката бенгалска общност в София избраха да празнуват третия ден от Байрама в условно наречения индийски ресторант Swaagat. Условно, защото, въпреки че храната, която се поднася в него е индийска, хората, замесени в управлението му освен от Индия са и от Пакистан и Мавриций. Мултикултурни обстоятелства, съвсем подходящи за бенгалския празник.

Многото танци и песни, изпети най-вече от организатора Завед, пищните дрехи, подаръците и томболите се опитаха да засенчат храната, приготвена по домовете от празнуващите, но е успяха. Според Завед, който живее в България от 1987, кухнята на Бангладеш прилича на 80% на индийската и на пакистанската храна, но аз бих казал, че вкусовете на това, което опитах са много по-заоблени от съответните по-западни еквиваленти. Самосите с телешко, зеленчуковото къри сабзи и запържената бамя бяха сред моите фаворити, но няма как да пропусна и кюфтетата от кайма и нахут, нито пък пикантните картофени крокети алур чоп. Всъщност нямаше нищо, което да не е вкусно. Все пак домакините бяха намалили с малко обичайната лютивина на гозбите си, за да могат и несвикналите небца да ги оценят. Десертите – лъскави от захарен сироп джалиби и разгула (от домашна извара), без усилия си намериха място сред кулинарното обилие. Алкохол нямаше, но не забеязах отсъствието му заради неверояно вкусната напитка бурхании от кисело мляко, джоджен, запечен кимион и черна сол, която се получава чрез изгаряне на каменна сол в присъствието на различни семена, кори и листа.

Джилаби

Вечерта по никакъв начин не напомни апокалиптичните снимки от Дхака от началото на семицата, където заради дъждовете и неработещата улична канализация, улиците покрай местата за жертеното колене за празника се превърнаха в кървави реки.

Завед вече от много години организира сплотената общност да празнува заедно, но въпреки това си мечтае за още по-големи събития и в момента търси зала за 200-250 човека, която да използа при следващия хубав повод.