Кулинарна носталгия по ГДР

Повече от 20 години след рухването на Стената берлински ресторантьори предлагат на клиенти, завладени от носталгия, да усетят или да преоткрият вкуса на апетитни гозби от бившата Източна Германия, пише в репортаж агенция АФП. Емблематично място за някогашната източногерманска столица, панорамният ресторант "Фернзетурм" (Телевизионна кула) - най-високата сграда в Берлин (365 метра), е решил по-ярко да открои кулинарната си идентичност от комунистическата епоха. "Помолихме готвачите си да осъвременят типичните за ГДР ястия", обяснява директорката Кристина Ауе.

Други заведения като "Оссерия" в предградието Вайсензее или "Домклаузе", ресторанта към музея на ГДР в градския център, отдавна привличат берлинчани и туристи - любители на вълнуващи преживявания. В менютата се вижда ягдвурст - панирана наденичка с доматен сос, гарнирана с гъби, гулаш, а също и "круста", вид пица в източногермански вариант. Все ястия, навяващи спомен за едновремешните трудности в снабдяването, пояснява Уве Кайзер, главният готвач на "Оссерия". "На запад имаше телешко, на изток обаче не. Затова използвахме много свинско и птиче месо", уточнява кулинарят, който стои зад пещите вече 8 години и не си представя как би работил другаде. При това изпитва носталгия не само по гозбите от своето детство.

Източногерманец по рождение, Уве Кайзер навършва 14 години през 1989 г., когато пада Берлинската стена, изградена през 1961 г. В спомените му ГДР е "по-социална държава" от днешна Германия - там "имахме малко, но затова пък най-важното". Сред снимки и предмети, пазещи духа на отминалите соц времена, готвачът се оплаква само от едно: тогавашните шлагери, извиращи безспир от колоните. 

Както обаче твърди Андреас Лудвиг - директор на Центъра за документация на всекидневието в ГДР, "никой готвач не би си изградил реноме с източногерманската кухня, та тя изобщо не е
съблазнителна". Ключът към успеха на тези ресторанти изглежда не се крие в съдържанието на чиниите, а в онова, което символизират. Според Ева Барльозиус, автор на книгата "Социология на храненето", съвсем естествено е след двайсетгодишната пауза да видим "възродени" някои готварски навици.
"Кулинарни традиции се зараждат във всички култури", обяснява тя. И впоследствие "общността се формира около някое характерно ястие, станало знаково за съответния начин на живот". Посетителите са привлечени от възможността за няколко мига отново да усетят този "начин на живот", да се върнат в една изгубена вече атмосфера, навяваща меланхолия. Носталгията до голяма степен се подхранва от живописния декор в източногермански стил. Защото, ако гледаме в чиниите, разликата със Западна Германия не е тъй очебийна. "Несходствата в немската кухня са повече между отделните региони, а не между Изтока и Запада", изтъква Рене Лок, майстор-готвачът на "Домклаузе".
На обстановката наистина се набляга повече, отколкото на храната - Уве Кайзер казва, че не обръща особено внимание на географския произход на продуктите. Затова пък барът предлага досущ такъв шнапс и вина, каквито са се пиели в ГДР, с което гарантира главоболие на туристите, дошли да търсят екзотика в този ексцентричен столичен квартал. "Оссерия" множи усилията да привлече точно такива хора: "Доста пари се харчат в кръчмата", признава шеф-готвачът Уве Кайзер.

По материали на АФП