Начало За нас Реклама Контакти

Кулинарен комшулук в Куклен

Снимка за Кулинарен комшулук в Куклен

България никога не е била моноетническа държава и съвместният живот на различните по произход хора е забележителна и ценна характеристика на народа ни. В град Куклен тя е естествена и безспорна.

Дълга е историята на селището, което е един от най-новите български градове, обявен за такъв през 2006 година. В околностите му има тракийски, римски и византийски останки, а за пръв път селото е споменато в османски писмен източник от 1488 година с името Кюклине. А близкият манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ пък е построен още по-отдавна – през XI век.

Куклен, снимка:https://www.facebook.com/obshtinakuklen/

През времената етносите, които обитават селището, са най-различни, като в началото на ХХ век една голяма част от населението са гърци и турци. В следствие на войните в първата половина на миналия век мнозина от тях напускат Куклен, а се заселват българи бежанци от Македония. Една част от тях са от село Долно Тодораки до Кукуш. Те са униати – католици с източен обред. Общността им се допълва през 50-те години с преселването на семейства от ивайловградското село Покрован. Помаци от Родопите и цигани също са част от шареното общество на Куклен.

Черешови градини край Куклен, снимка:https://www.facebook.com/obshtinakuklen/

Не само произходът на хората е различен в градчето между Пловдив и Асеновград, разнообразна е и тяхната храна. Най-известният продукт от този край са черешите, които са поминък на мнозина от земеделските производители. Плодородната земя и благоприятният климат са добри условия и за други овощарски култури включително и за грозде. Зеленчуците също са навсякъде, като една от причините за това е и силната земеделска традиция в града. Тук през 1931 година е открито овощарско училище, което съществува и до днес с прекъсване от десет години като Професионална гимназия по селско стопанство.

По къщите все още се приготвят стари ястия като рогатници (разточено безквасно тесто, което се сгъва като пощенски плик и се пече върху печката или на сач, понякога с пълнеж от сирене) и домашна юфка, сушена на слънце през есента. Потомци на македонските бежанци правят баници с листа от мак, а в покрованските семейства се точат характерните за селото зелници от три кори и най-разнообразнии зелении – лапад, тученица, коприва, спанак…

Турците готвят трахана – кисело тесто със зеленчуци, което се суши, стрива на трохи и се сервира като каша както за закуска, така и за обяд и вечеря. На Байрам пък раздават по всички околни къщи мекици. В християнските къщи пък за Великден се боядисват толкова яйца, колкото са съседите, и също се раздават. В Куклен на една улица живеят всякакви хора и никой не се дели по вяра и произход. А хубавата дума в града е комшулук – добросъседските отношения между хората, които правят живота толкова по-лесен и добър.

Ако сте на гости в Куклен, може да опитате и постни сарми от лапад с лимонов сок, и имамбаялдъ, а на Петровден и курбан от шилешко или овче месо.


Фестивал „Събуди се!“ Експеримент №∞

Куклен не живее само с кулинарните традиции, които са разпознати от редица общински проекти, свързани с развитието на туризма. От осем години близо до манастира се провежда Wake Up – фестивал на открито, който събира хиляди гости и освен музика им предлага и множество работилници и форуми за храната и храненето. Така всяка година за няколко дни през лятото хората от Куклен съжителстват и с шарена тълпа от цялата страна. И все така с комшулук.

 

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC.

от Стоян Константинов Дек. 2018
Коментари