Коледните пости и народните вярвания

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

В народния календар всички празници и обичаи се въртят около селскостопанския цикъл. Постите, предшестващи Коледа, в народните вярвания са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. Това въздържание от храна и секс е временна смърт, която трябва задължително да предизвика ново раждане, или те олицетворяват зимата, заравянето в земята на новото зърно и надеждата, че през пролетта то непременно ще покълне, т.е. това е вид отрицателна магия - чрез наложеното безплодие ще се предизвика плодородие.

Периодите на хаос - границите между сезоните, на които съответстват и четирите големи поста, се възприемат за опасни както за хората, така и за добитъка и затова постът се явява като вид пречистителна сила, която да възстанови хармонията между човешкия свят и Космоса.

Каква храна е разрешено да се яде през постите?
Всичко, което е от растителен произход. Напълно се забранява консумацията на месо, яйца и млечни продукти. Ако по време на поста има по-голям християнски празник, се разрешава риба. През коледните пости това са 21 ноември - Въведение Богородично, и 6 декември - Никулден. Седмица преди причастие не се разрешава консумацията и на олио и зехтин.