Начало За нас Реклама Контакти

Храните, които променят света

Снимка за Храните, които променят света

Краткият, ясен и мощен девиз на световния Slow Food форум Terra Madre 2012 в Торино, който се проведе между 24 и 29 октомври отекваше и убеждаваше навсякъде из преустроените в панаирни зали стари автомобилни фабрики известни сега като "Лингото фиере". Силните думи имаха подкрепата на над 3000 делегати от целия свят, както и на повече от 220 000 посетители на Salone del Gusto – изложението на Slow Food президиумите, конвивиумите и хранителните общности от пет континента, но и на много производители на качествени италиански продукти. Тук може да се опита всичко – ямс и таро от Нова Каледония и пиемонтийският специалитет от сурово месо battuta al coltello, вино от Грузия, отлежало в амфора и разтърсваща бразилска кашаса, бретонски стриди и турско сладко от маслини. Но новите вкусове не са най-важното – макар храната да е в центъра, вниманието е насочено към хората, които я произвеждат.

Родни истории

За Terra Madre пътувах с по-голямата част от българските представители на форума. Спестявайки на планетата нов самолетен въглероден диоксид, беше избран транспорт с малък автобус. Тесновато, но сближаващо. Мои спътници бяха Деси Димитрова, координатор на Slow Food за България и Балканите, Цонка и Цветан Димитрови, производители на зелено сирене от с. Черни Вит и създатели на първия български Пазар на Земята, Дешка и Владо Кротеви от село Горно Драглище, които правят сушения колбас нафпавок, Събка Миткова – кмет на село Смилян, Станка Иванова от смядовското село Бял бряг, която отглежда най-голямото стадо от източнобалканска свиня, Силвия Неделчева и Евгени Митев от Хлебните къщи в Габрово и София, Адриан Апостолов от старозагорската Работилница за традиционен хляб "Топлата фурна" и вероятно най-новият член на българския Slow Food, Ангелина Рангелова. Почти двудневният път беше времето, в което житейските истории бяха разказани, настоящите проблеми зачекнати, а надеждите - загатнати. После пристигнахме в Торино и глъчката на Международния пазар на Салона на вкуса бързо погълна малката българска общност, към която на място се присъединиха Даниела Чакърова, Атила и Сидер Седефчеви от президиума за съхраняване на каракачанската овца. Родните щандове бяха три. По един си деляха смилянският фасул и нафпавокът, който на изложението беше обявен като "меурче", черновитското зелено сирене и каракачанските сирена – все продукти, за които Slow Food има специални проекти и са обявени президиуми. Третият шанд беше отреден на Пазара на Земята в Черни Вит. Earthmarkets са сравнително нов начин Slow Food да подпомага локалните малки производители, като осигурява място и гласност за техните храни. Засега извън Италия тези инициативи са само 7: в Бейрут, Букурещ, Грийнвил в САЩ, Пандорф в Австрия, Сан Хуан в Порто Рико, Тел Авив, Фоча в Турция и Черни Вит. В Торино българският Пазар на Земята беше вкусно представен със сладка, конфитюри и мед от Тетевенския край, както и с личния ми фаворит - гладък, накиселяващ и уханен, истински шипков мармалад.

Бавна Африка

За съжаление дори и за пет пълни дни човек трудно може да опита всеки продукт, представен на Салона на вкуса, или пък да поговори с всеки от производителите. Независимо от изкушенията се наложи да съсредоточа вниманието си върху една единствена тема. Избрах Африка поради няколко причини: акцентът на тазгодишното събитие беше върху този континент; за съжаление все още достигането до африканските държави откъм Европа е затруднено, заради неоправдано скъпи самолетни билети, малко полети и липса на алтернативен транспорт, но най-важната е, че кулинарният свят на Африка е толкова непознат, че повечето хора не могат да се сетят за нито едно ястие, идващо отвъд Сахара. За да поправя това: кандия е гъста сенегалска супа от бамя, риба и ферментиралите семена на дървото Parkia biglobosa.

Terra Madre e място, където всеки може да опита цели менюта от Мадагаскар, Мозамбик, Буркина Фасо и други държави, приготвени с продуктите на местните хранителни общности и президиуми. В Африка последните са все още само 28, но всеки един от специалните проекти за подкрепа, каквито всъщност са президиумите, е изключително важен не само за местните жители, но и за цялото човечество, защото по този начин се съхранява и културното наследство, и биологичното разнообразие. Така производството на палмово масло в момента се смята за една от най-вредните селскостопански практики, защото нужните площи се придобиват с изсичане и изгаряне на тропически гори. В Гвинея Бисау обаче 224 производителя събират плодовете на дивите палми и ги обработват само с продължително варене, така че да получат ароматно и яркочервено олио, което няма нищо общо с рафинирания безцветен и безхарактерен индустриален продукт. В този случай експертите на Slow Food имат за задача да популяризират устойчиво произведеното масло.

На сенегалския остров от мидени черупки Фадиут необходимостта е била друга - да се открие начин произвежданият там солен кускус от просо да се съхранява по-дълго. Сега удивително силният на вкус продукт може да се продава дори извън страната. Интересът към продукта помага и за съхраняването на местната разновидност просо, наречена суна.

Не всички африкански проекти постигат лесно целите си. На друг остров, Тимбукту в Мали, обявеният президиум за ката, ръчно приготвена паста, успява да сформира кооператив от жените, които правят финия продукт без никакви уреди – те сучат твърдото пшеничено тесто между пръстите си, все едно че предат. Но през април тази година островът е завзет от "Анзар Дине", ислямистка групировка, която налага изключително строга форма на шириата и повечето жени от кооператива са принудени да потърсят убежище в съседните държави. В момента работата за запазването не само на вкусната празнична паста, която се готви с месо или риба, но и на типичните и многобройни видове хляб в областта е практически невъзможна.

1000 градини

През 2010 г. на предишното издание на Terra Madre беше обявено началото на един от най-мащабните Slow Food проекти. „Хиляда градини в Африка“ е в основата на изграждането на училищни и обществени градини в 25 страни, които освен за осигуряване на частична хранителна независимост на хората, които се грижат за тях, служат и за успешни модели на устойчиво земеделие и справяне с недостига на вода, помагат за запазването на местни разновидности на културни растения и животни и имат безспорен образователен ефект.

Тази година проектът спокойно може да смени името си на „Хиляди градини в Африка“, защото бройката 1000 вече е достигната. Според Роже Бело, координатор на Slow Food за Камерун, следващата цел е създаването на десет хиляди градини и той се надява през 2014 г., на следващия форум Terra Madre, тя да бъде осъществена. Успехът на проекта беше ознаменуван с изграждането на примерен модел за африканска градина насред залата, в която течеше международното изложение на Salone del Gusto. Сред издигнатите дървени лехи всеки от посетителите и участниците можеше да се докосне до почти непознати извън Черния континент зеленчуци като аления патладжан, амарант с пъстри листа, локални форми на различни бобови растения, тикви, домати, краставици и още много други. Щандът на проекта пък предлагаше още по-голямо разнообразие от продукти, донесени от делегатите от Етиопия, Гвинея Бисау, Кения, Сенегал и къде ли още не. Много по ценна обаче беше възможността да поговориш с хората от тези държави, които са директно въвлечени в изключително важната инициатива.

Между обсъжданията на проекта и отговорите на въпросите „какво е това“ и „и това ли е патладжан/чушка/фасул“ африканските делегати намираха време за ритмични танци и песни с импровизирани текстове. Всъщност музиката беше навсякъде – филипинци всеки ден повеждаха масови перкусионни шествия из залата, край мароканските щандове за шафран, морска сол, арганово масло и кимион се празнуваше Ейд ал-Адха (Курбан Байрам) с напевни скандирания и типичните накъсани провиквания. Привечер делегатите от Южна Корея напускаха създадената от тях типична за страната трапезария с ниски масички и изпълняваха бавен танц с голям барабан и протяжни вокали, а след 9 часа вечерта в една от импровизираните вътрешни зали започваше купонът на младежите от Slow Food. Тогава човек можеше да види Карло Петрини, уважаваният основател на световното движение, да подскача в ритъма на модерна поп песничка, заобиколен от хората, в чиито ръце светът ще е по-добър, по-чист и по-справедлив.
 

от Людмил Хайдутов Дек. 2012
Коментари