Как да се храним, без да вредим

Направете списък, преди да излезете, за да намалите изхвърлената по-късно храна и импулсивните покупки. Една трета от произведената храна се изхвърля. Това става във фермата, по време на транспортирането, у дома, в училищата, на работа, в ресторантите. Храна се изхвърля, защото не е продадена, но и още преди да се продаде. Освен това се изхвърля и неизядена храна, такава, която се разваля, или пък остава по чиниите. 1 300 000 000 тона е изхвърлената храна всяка година и тя е достатъчна да се изхранят поне 4 пъти всичките 800 000 000 гладуващи по света. Освен това за производството и без нужда са отделени 3 300 000 000 тона парникови газове.

 Опитайте да разнообразите продуктите, които купувате: биоразнообразието намалява отрицателните ефекти върху климата. 75% от храната по света зависи от 12 вида растения и 5 вида животни. Пшеницата, оризът, захарта и царевицата дават над 60% от калориите, които консумираме. Биологичното разнообразие е в опасност: стандартизирана хранителна система като нашата е неспособна да се адаптира към климатичните промени. Биоразнообразието е в основата на хранителната сигурност: с помощта на многобройните растителни и животински разновидности може да се увеличат производствените количества, като същевременно се поддържат екосистемите и се осигурява възможност за разнообразна храна в случай на глобална промяна на климата.

 Не съдете за храната според вида ѝ. Усуканият морков и ябълката с неправилна форма са не по-малко вкусни, хранителни и полезни за здравето, така че не изисквайте на всяка цена най-добре изглеждащите плодове и зеленчуци.

 Търсете сезонни храни. Извънсезонните продукти са пропътували големи разстояние, за да стигнат до вас. Обрани са рано и са държани дълго време в хладилник, така че нито ароматът, нито вкусът им, нито съдържанието на хранителни вещества са същите като при естествено узрелите плодове и зеленчуци. А консумацията на риба по време на размножителния ѝ период може да доведе до нарушаване на равновесието в морските екоситеми.

 Купувайте местна храна: тя пътува по-малко. Много продукти са отгледани в далечни места и колкото по-дълго се транспортират, толкова повече увеличават замърсяването. Освен това се използват и повече горива и енергия за съхранението и опаковането им. Изчислено е, че средното разстояние, което е пропътувало едно ястие е 2415 км! Когато избираме местна продукция, съкращаваме веригата на разпространение на храната, но също така се храним по-вкусно, по-полезно и с по-малък отпечатък върху околната среда. А освен това, ако пазаруваме направо от фермерите, се запознаваме с нови хора и опознаваме мястото, в което живеем.

 Търсете неопаковани храни и използвайте собствени пазарски торби. Повечето опаковки са направени от трудни за повторна обработка материали и директно се натрупват около нас.

 Избирайте продукти от устойчиви ферми и устойчиво рибарство. Доминиращата хранителна система, основана на монокултурите, интензивното животновъдство и използването в големи мащаби на химикали и фосилни горива, има за цел високи добиви и печалби. Така тя създава сериозни последствия като отделяне на въглероден диоксид, загуба на биоразнообразие, деградация на почвата и замърсяване. Устойчивото земеделие е производство на храна, което използва селскостопански техники, съхраняващи околната среда, здравето ни, общностите, следва ритъма на сезоните и уважава добруването на животните. Това означава, че е по-добре да ядем по-дребни риби като скумрия, хамсия и сардини, а не риба меч, риба тон и сьомга, а също не трябва да избираме и риби от ферми или от другия край на света.

 Проверявайте датата на годност и купувайте само това, което наистина ви трябва. Важно е, да се научим да управляваме по-добре храната си, особено ако тя прясна и нетрайна.

 Гответе повече – така може да изберете да се храните с продукти, за които знаете откъде са.

 Редовно проверявайте какво има в хладилника ви – каквото е в него, трябва да бъде изядено. Хладилникът не е ковчег.

 „Най-добър до…“ не означава, че храната трябва да бъде изхвърлена на следващия ден.

 Рециклирайте повече и изхвърляйте по-малко: използвайте по-пълноценно храната си и използвайте остатъците, за да създадете нови ястия.

 Съхранявайте добре храната: тя може да издържи по-дълго в плътно затворени кутии, бутилки и буркани или във фризера.

 Не подценявайте остатъците от подготовката на зеленчуците за готвене: обелките и стъблата съдържат много хранителни вещества, а блендерът може да прави чудеса.

 Компостирайте: винаги отделяйте биологичните отпадъци от останалите.и правете собствен компост, който да ползвате в градината си, колкото и малка да е тя.

 Уважавайте всяка капка вода и използвайте умерено водата. Накиснете плодовете и зеленчуците в разтвор на сода за хляб, а не ги мийте под течаща вода. Ограничете използването на бутилки направени от PET (полиетилен терафталат): за производството им се използва почти половината от водата, която е налята в тях. Ако разполагате с открито пространство, събирайте дъждовна вода и поливайте с нея.