Начало За нас Реклама Контакти

Винаги е обнадеждаващо, когато откриеш приятен ресторант с наистина вкусна храна на най-неочакваното място. В случая става въпрос за столичния квартал Слатина, подслонил на едно кьоше между блоковете най-истинското гръцко ресторантче у нас, Густоза.

Истинско е по много причини – първо защото обстановката и атмосферата са точно толкова лежерни и непретенциозни, колкото в почти всяка таверна из южната ни съседка. Прости дървени маси, удобни семпли столове, хартиени покривки, синьо и бяло, покрита градина, дневно меню на дъската, много саксии с цветя и зеленина, и винилови прегради против вятъра. И против уличната шумотевица отвън.

Второ, собственикът е винаги там, за да посреща клиентите, да предлага най-доброто за деня и да се грижи за щастието на хората по масите. Отсъства единствено, когато пътува до Гърция, за да зарежда с прясна риба и морски деликатеси, с най-качествен зехтин, маслини, лимони… Всъщност почти всички продукти са от там. И трето, заради винаги пресните и качествени гръцки продукти, храната не остъпва на тази във всяко добро ресторантче в Гърция. Дори я превъзхожда, както твърдят някои от постоянните клиенти тук, с богат опит от Гърция.

Георгиос е в България вече 20 години. Завършва компютърни системи в МЕИ, но силните кулинарни традиции в неговото семейство, което е от Ламия, близо до Атина, го подтикват да направи в София заведение - по-скоро за гръцките студенти, които по онова време бяха хиляди по нашите университети.

„Идеята беше да го направим както трябва, така както ние го разибираме. Какво значи обслужване? Да не е тежко, да е внимателно и с разбиране, да те оставят на спокойствие да хапнеш, да ти е приятно. И всичко това на нормална цена. Няма салонен управител, управител градина, управител тротоар, които като ги питаш за храната, нищо не знаят…“

Така се появява, още през 1996 г., слатинският „Густоза“, който бързо става популярен, понеже е първата и тогава единствена гръцка таверна у нас. За Йорго важното е не да бъде в центъра или в някой по-престижен квартал като Лозенец, а да има паркинг с винаги свободни места. Че няма поток от хора, това е ясно, но собственикът явно е бил уверен, че добрата и много вкусна, автентична гръцка храна, обезателно ще привлече и познавачите сред българите и ще може да разчита на постоянни клиенти, винаги готови да скокнат до Слатина за една истинска мусака или винаги пресен октопод и майсторски приготвени миди саганаки. И да не забравяме – много качествени гръцки вина. И се оказва прав – тук може да видите дори на обяд през седмицата някои от известните столични ценители на добрата храна.

В „Густоза“ ще хапнете както някое от десетината готвени ястия, по рецепти на майката на Йорго, предлагани от самото начало – такива като агнешко или свинско лемонато (чиято рецепта ви предлагаме), сармички с лозов или зелев лист, така и чудесно приготвена прясна дива риба от Гърция – на дървени въглища или в морска сол. И разбира се чудесни гаврос и сардини, октопод, кръгчета сочни крехки калмари с хрупкава коричка, скариди, миди, всички любими на узо-ценителите салати и мезета. Кухнята е по гръцки проста и пълна с натурален вкус.

И бъдете сигурни, че всяка съставка е с известен и проверен произход. Телешкото месо Йорго купува от ферма в подножието на Олимп, със свободно отглеждани животни, под контрола на Солунския университет. Зехтинът е последна реколта истински каламон… Повечето десерти се приготвят в една от най-добрите солунски сладкарници Galvas, само крем питите бугаци, са дело на тукашния екип от готвачи.
Между другото в „Густоза“ пекат и пици – много вкусни, с дебело пухкаво тесто – Йорго твърди, че пицата е плод на древногръцката култура. Робите, обслужващи богаташките банкети в Елада, слагали върху парче тесто каквото изпадне от господарската маса и го мятали да се опече… Защо пък да не приемем и тази версия?

При нашето гостуване в „Густоза“ на дървената дъска все още не беше написано дневното меню, а само приятно скептичния слоган: „Най старият гръцки restaurant на София дали е най-добрият?" Ако трябва да дам своя отговор, да, бих гласувала за слатинския ветеран сред гръцките ни ресторанти.

от Веселина Маринова Юни 2013
Коментари