Фестивална лютеница и хляб на пещ в Пожарево

Когато стане дума за лютеница, всяка българска баба би заложила честта си, че нейната рецепта е най-вкусната. Би се заклела, че знае последните подробности за любовния триъгълник между чушки, домати и огън. Би водила разгорещени спорове, дали е правилно да се прибавят моркови или патладжани. Лук или чесън. Олио или зехтин. Бабите от софийското село Пожарево, до Божурище, не правят изключение. Още в началото на септември, когато разбират, че в края на месеца в селото ще се състои празник, посветен на лютеницата, започват с подготовката и споровете.

Идеята за фестивала на име „Лютеницотерапия” е на 32-годишната Горица Кръстанова, кмет на селото и Албена Бобева, създател на танцовия ансамбъл „Огин“ в Пожарево. Особеното на събитието е, че всеки може да участва в приготвянето на легендарната зимнина, ако си донесе зеленчуци. Мерудиите - черен пипер, пресен босилек, розмарин и мащерка, както и олио от слънчогледи, расли в Пожарево – се получават на място. А ако някой се плаши от здравословното омазване до уши с чушки и домати, трябва да дойде едва в късния следобед, когато лютеницата е вече готова. Тогава тя може да се получи (за не участвалите - срещу дарение) на малкия фермерски пазар с продукти от селото. 

Всичко започва края на лятото на 2012-та, когато при ремонт на сградата, в която сега се помещава възроденото след 20 години читалище, Горица успява да запази старата селска пещ. Пещта носи името „катерича опашка” – при надлъжен разрез тя прилича на катерица, изправила опашка нагоре. Такъв тип пещи са били строени предимно през 30-те години на миналия век. Заради опашката горещия дим има по-дълъг път и загрява по-равномерно, прави печенето по-ефективно. И както се полага на една толкова достойна пещ, тя бързо става център на кулинарния живот в селото. Например е нея се прави традиционен хляб с квасец (домашно приготвена мая). Това се случва с помощта на Мартин Микуш и Мария Станкова от „Пътуваща работилница за хляб, глина и приказки, сладки”. По време на „лютеницотерапията” Мария и Мартин отново приготвят пресен хляб. С бързи движения и хирургическа отмереност Мария прави нарези с ножче по току-що омесените питки. „Тестото отдолу е живо. Трябва да го пуснем да диша”, казва тя, докато питките потъват в топлината на пещта.

Междувременно навън вълнението на бабите се е превърнало в истинска треска. Белят чушки, попарват домати, търсят престилки за помощниците. Няколко селски кучета се припичат на ниското есенно слънце и не разбират суматохата. Следващите часове минават невероятно бързо. Теорията на относителността се оказва доказана с белене на чушки и домати – колкото по-бавна е храната, толкова по-бързо лети времето. Опечените зеленчуци потъват в мъркащата електрическа мелачка, за да се озоват после в прегръдката на огъня. Лютеницата къкри, бабите й баят и я разбъркват. 
На съседното огнище пък се приготвя тайнствена смес на име "пърженица от пабирок". Пабирок се наричат последните малки, криви и неугледни чушки, набрани преди да падне сланата. За пърженицата се нарязват на две, заедно със семките, като се отстраняват само дръжките. После се запържват с лук. Добавят се ситно нарязани обелени домати. След около 20 минути на огъня, в сместа се чукват и няколко домашни яйца. Пърженицата се хапва още топла с ароматния хляб с квасец. Следва приятна отмора и чувството, че си свършил нещо важно и значимо. 

Целта на Горица и Албена е да превърнат фестивала в традиция, която да се случва ежегодно. В момента в читалището се организира кръжок „Пътят на хляба и традиционните гозби”, в който Мария и Мартин показват как се работи с пещта, как се меси хляб, как се приготвя квасеца. Вече са закупили и каменна мелница за прясно смляно брашно.

За 1-ви декември, ентусиастите от хлебния кръжок и пъргавите баби планират следващия малък фестивал около пещта - Коледна гозботерапия. На събитието човек ще може да се запознае с устройството на „катеричата опашка” и с всички тайни свързани с приготвянето на квасец, месенето на хляб, втасването, изпичането. Бабите ще покажат традиционни начини за разточване на баница. А веднага след като се стъмни ще има коледни гозби и десерт – танци от „Огин“.

Тук и тук търсете и очаквайте новини от село Пожарево.  

от Вера Траянова