Начало За нас Реклама Контакти
  • Тук Милена Димитрова, известна наша журналистка и авторка на книги за пътешествия, за пръв път излива своето искрено и отдавнашно влечение към храната и готвенето в един вкусно-закачлив разказ. Нейн герой е парливата зеленина, растяща под път и на път - копривата.

  • Копривата и свекървата

    Само веднъж в живота ми си спомням да съм била гладна, но то беше в пубертета, и се нахвърлих върху две филии с масло и нарязани домати. През всичките други години съм се хранила с вещина, извличайки поне по три пъти на ден удоволствие, заради което околните ме мислят за лакома. Не съм се тъпкала с храна, а с нея съм галила, галя и до днес и стомаха, и въображението си.

  • Днес обаче бързам да ви разкажа една пареща история. Мислех за резервни заглавия като например „С мекота от бодли” или „Магията на копривата”, но ми намирисват на шампоан. А защо бързам ли?

  • Понеже синът ми още не си е хванал сериозно гадже, та докато не съм се вживяла още в ролята на свекърва. В съзнанието ми механично след „коприва” идва „свекърва”.

  • Представям си как крехко момиче придърпва към себе си сърцето на моя син. Уж срамежливо, но се престрашава да припари пред погледа ми. Пък аз – къде от ревност, къде от злоба, я шибвам с въпрос:

  • - Елеонора, коприва да готвиш можеш ли?

  • Ефектът – като от коприва.

  • Девойката се изчервява, свива се под къдриците си и се стопява от сцената. Минават месец-два, появява се друга претендентка за гадже на моя син, но аз я третирам по същия начин. От вратата я начесвам с бодлите.

  • И така, докато някоя ми се изрепчи:

  • - Всичко джуркам, госпожо. С мен той и от коприва ще се облизва!

  • Ето така ще си намеря майстора. Момъкът ми не си пада по зелени манджи. Ама ако е влюбен наистина, ще прояде и как още! С клепките си такава снаха ще ме впрегне, та и внучетата да изгледам. И няма да имам време дори и за парещи истории.

  • Има ли пряка връзка, ще попитате, между свекървата и копривата?

  • В литературата има пряка връзка между свекървата и татула, то се знае.

  • Пък някогашната ми свекърва ме научи да готвя неустоима манджа от коприва – хем за мъжка сила, хем с каквото има в хладилника – парче сирене, бучка масло и някое яйце. В луксозния вариант на копривената каша слагам отгоре цели орехови ядки – разполагам ги като на офроуд, като джип върху морава. Докарвам почти същата тоналност, в която е издържана прочутата картина от Едуард Мане „Закуска на тревата” – с буйна зеленина, екологична отвсякъде и лепкав грях.

  • Което ме навежда на мисъл номер едно: приоритетът аз да съм неустоима.

  • След нея пълзи мисъл номер две - за важните подробности от пейзажа, и крайно време да се върна в темата за магията на копривата. Тази двойка думи се стели като копринено-лъскави кичури от реклама за шампоан. Разбира се, шампоанът също е от коприва.

  • Трай бабо

    А сега по същество. Снабдявам се някак си с бохча коприва – вземам я от някоя баба на пазара или лично си я набирам. Боцка ме, но си трая. Не за хубост, а по-скоро заради артрита, било полезно профилактично. Лечебните свойства на зелената бодливка са били известни и на индианци, и на германци, и на азербайджанци, и на ред още фармакопеи.

  • Като се уверя, че сред парливата зеленина няма клони, стъбла и сухи листа, я измивам в гевгира. Оттам – в тенджерата да кипне и на третата минута пак чрез гевгира отделям зашеметените до сговорчивост листа от водата, която вече е змийска на цвят като Зелената вода от приказките.

  • Течността я използвам поне двойно: като балсам за коса – по приоритет номер едно. Шампоанът е според доходите на семейството, но после гривата се изплаква с този природен омекотител. Ефектът ще надмине телевизионните реклами и още преди да сте сготвили, ще сте излезли „на далавера”.

  • Сговорчиви листа ли казах преди малко? Ще се сговорят и с блендера. Ако не съм отляла до капка цялата течност, по-бързо ще я превърна на дреб.

  • Зелена магия

    С другата ръка стопявам в тенджерата бучка масло колкото орех, полята с 3 капки олио. Като се сгорещи, ръсвам 2 равни и непълни супени лъжици брашно и развъртявам дървената лъжица по часовниковата стрелка. След по-малко от половин минута ливвам отгоре копривената дреб, и преди да клокне, разреждам с кафени чашки от зелената вода.

  • Веднъж ръснах ръжено, а не бяло брашно и резултатът стана още по-вкусен. Попадна някак си в жанра на спектакъла. Кашата стана на цвят като лекарството гранофурин, с което навремето се бореха с възпаленото гърло. Не че го лекуваха, ами направо изтребваха флората му с неизчистимата боя.

  • Оттук нататък – няма приятели, няма ходатайства. Яйцето може да е на око, забулено, рохко, като дантела от омлет или както ви се харесва. Важното е сиренето да е поне колкото кибритена кутия, по-добре краве, и щом ме питате – нека да изчака до самия край, спестете му топлинната обработка.

  • Веднъж, като си сервирах магията от коприва (щото вкъщи не се прескачат вегетарианци), си поиграх да произведа две хубави очи с ярък жълтък и уста – тя стана като зейнала паст от бърканото трето яйце, но я начервих по контура с пипер.

  • Чак след като разкрих рецептата в целия й блясък, признавам, че тя има и Вариация за криза: без сирене и яйце, който обаче се превръща в силна и красива крем-супа. Дори да загубя последния си грош и да нямам повече нито за яйца, нито за сирене, пак мога да си позволя крем-супа с цвета на младо блато или на най-гъстата борова гора.

  • Коприва – към половин кило кипва, водата се отделя, листата се пасират. Стопявате масло колкото орех с 3 капки олио и 2-3 лъжици брашно, и когато то се зачерви, пускате отгоре пасираните листа и по малко от зелената вода, докато постигнете желаната гъстота – малко по-рядка от боза. За разкош или за дизайн сервирайте с лъжица сметана.

  • Има и опция вместо сметана в нея да се пуснат крутони – вървят още повече, ако са с леко чеснов привкус. Фабрикувам ги успоредно – като изпържвам в малко масло (отново количеството е масло колкото орех с 3 капки олио, може и една скилидка чесън) залци хляб, нарязани като зарчета.

  • Тримата зелени

    Копривата има запазено място и в една друга безсмъртно вкусна, лесна и бърза супа, известна и като Тримата зелени. Може да се приготви само с коприва, може с коприва и спанак, може с коприва, спанак и киселец, а може и някоя от тези съставки да се замести с лапад, но съвършенството се постига, като се смесят три зеленини. В малко олио задушавате една глава стар лук, доливате към 1 литър вода, посолявате и изсипвате нарязаната зеленина). Ако имате пресен лук – сега е моментът да го добавите, нарязан. За да стане по-плътно, прибавяте и 1-2 супени лъжици ориз. Веднъж точно в този момент настъргах 1 морков. Супата е готова, когато оризът набъбне, а това не отнема повече от десет минути. Като финален акорд добавяте накълцани още Трима зелени – магданоз, копър и джоджен, или колкото от тях имате под ръка.

  • Знам и една класическа манджа с коприва – тип пенсионерска радост, евтина, питателна и с подчертан медицински ефект. За пред хората да кажем, че повдига либидото, но пътьом помага и на бъбреците, и срещу артериалната плака, и топи холестерола. Почва се пак с главата лук, копривата и оризът се кавърдисват с червен пипер и домат, но си заслужава копривата да е поне 3-4 пъти повече, за да продължи да преобладава и след като оризът набъбне. Изненадващо добра комбинация е да подправите със зрънца кориандър.

  • Седем пъти всяка пролет

    Седем пъти яж коприва напролет, ако искаш да си здрав през цялата година, повелява например грузинската традиция. Азербайджанците също я използват. Дори сготвена, копривата продължава да е мощен имуностимулатор и антиоксидант. Urtica dioica, както е името й на латински, служела на индианците да спират течението на кръв от носа. Един френски уебсайт ме осведоми, че бодливото растение съдържало седмичната ви доза от витамините С и В комплекс, бета-каротин плюс половината Менделеева таблица: калций, магнезий, желязо, калий, фосфор, манган, силиций, силициев двуокис, йод, мед, сода.

  • Във Франция пият чай от коприва в два определени случая: когато са настинали и искат да се сгреят, и обратното - когато горещи вълни нападнат госпожите. В елитните помади се смесват екстракти от коприва и арника.

  • Тия дни една приятелка от Белгия ми изпрати чиния, в която да сервирам аспержи. През април и май в Западна Европа всички берат и нагъват аспержи – точно когато ние хукваме по ливадите „да се хванем за зелено”. Милата ми приятелка смята, че аспержите са глобални, и не подозира, че в източните ширини копривата не ги пуска да припарят до трапезата ни. Без съмнение, мога да използвам вододела между аспержите и копривата като ръб между два свята в обединена Европа, условно казано между богатите и бедните.

  • Галска супа с датска приказка

    Но и във френската кухня – и на север в Бретан, и на юг в Екс-ан Прованс се открива стародавна Галска рецепта за копривена супа. Едновременно се задушава глава лук с няколко резена бекон и копривата, докато омекне. В този момент се добавя 1 обелен и нарязан картоф и се сипва още вода. Готово е, когато картофът омекне. Сол, чер пипер и сметана се добавят на вкус, но се препоръчва цялата супа да мине през пасатора – и ето ти френска крем-супата от коприва!

  • Седем пъти яж коприва напролет... - грузинската мъдрост ме върна и към приказката на Андерсен за Дивите лебеди. За всеотдайната сестра, която можела да спаси омагьосаните си братя, превърнати в лебеди, ако преди изгрев слънце им изплете ризи от наръч коприва. С изранени до кръв ръце тя цяла нощ плела бодливите стъбла и призори успяла да намята дрехите върху шиите на лебедите, които с шумен плясък на крилата излитали и се спасявали. Сестрата успяла да изплете само десет, на последната, единадесета риза не довършила ръкава, та един от братята й завинаги си останал да плува като лебед, горда, тъжна и няма птица с неразтурена магия.

  • Връх Коприва

    Не се наемам да твърдя дали копривата е странствала от Америка към Европа или обратно, или пък поникнала едновременно по целия свят, независимо кой и къде я е открил. Факт е обаче, че нашите антарктици са я увековечили, наричайки едно възвишение досами Южния ледовит океан Връх Коприва.

  • Върхът на Копривата се издига до 1100 метра в южното полукълбо и точните й координати са: 64°14′38″S 59°46′00″W64.24389°S 59.7666667°W, на 5.14 км югозападно от българския лагер в Антарктида.

     

от Милена Димитрова Май 2011
Рецепти по темата
Коментари