Да си знаем правата

Като страна, в която отглежданите плодове, зеленчуци и други селскостопански култури, общо взето, са достатъчни за изхранването на населението (макар че през последните години вносът на хранителни продукти значително се е увеличил), в България малцина си дават сметка какви разстояния изминава примерно доматът, докато стигне от производителя до масата им. Освен това екологичното мислене у нас - дори след 16 години с всевъзможни екоорганизации - се взима все още присърце от много малко хора. Англичаните обаче гледат на въпроса по съвсем друг начин. Благодарение на все по-нарастващата опасност от климатични промени, жителите на Острова си задават често въпроса какво влияние има храната им върху околната среда и какви са скритите разходи при ежедневните им покупки.

Какво означава всъщност "Храна в километри"

Казано просто - това са километрите, които храната изминава от полето до чинията ви вкъщи. Във Великобритания хранителните и селскостопански продукти образуват около 30 % от стоките, транспортирани по суша. И тъй като при автомобилният транспорт се отделя въглероден диоксид, който пък влияе върху околната среда, изминатите километри имат огромно значение. Според едно проучване на британски учени тези километри са се увеличили с 15 % за периода 1992 - 2002 г.

Една от причините за по-дългите разстояния е централизираната система на снабдяване, прилагана от големите вериги супермаркети. Така местните пазари и тържища губят все повече своето значение. И колкото и странно да звучи, често се случва един литър мляко или един килограм картофи да изминат десетки и повече километри, за да бъдат опаковани и да се върнат след това отново на мястото на производство. А когато става дума за готови продукти, разстоянията са още по-големи, защото съставните им части се доставят от различни точки на страната до фабриката, и чак след това се транспортират до отделните магазини.

Трябва да се прибавят и вносните стоки. В Англия 95% от плодовете и половината зеленчуци пристигат от чужбина. Голяма част от тези продукти пътува по море, но делът на въздушния транспорт расте с всяка изминала година. Например ягодите, които са сред най-любимите плодове на англичаните, се превозват по въздуха от по-топли страни, за да се задоволи целогодишното търсене. А самолетите замърсяват атмосферата много повече, отколкото камионите или корабите.

Друга причина за нарасналите километри са трудовите възнаграждения. Част от хванатата от британски рибари морска риба отива чак до Китай, където заплатите са много по-ниски, за да бъде преработена и се връща обратно на Острова, където бива продадена.

Самите потребители също носят вина. Вместо да пазаруват в близките си малки, но значително по-скъпи магазини, хората пътуват с кола до отдалечени супермаркети. Средният британец изминава с автомобила си около 220 км всяка година, за да се снабди с хранителни продукти.

По принцип е доста трудно да се каже колко е пропътувал даден продукт, за да стигне до дома ви. Дори и да се знае от коя страна идва, е невъзможно да се определят изминатото разстояние и начинът на транспорт. Пренасянето на стоката по вода е значително по-малко вредно за околната среда, отколкото с камион например. Ето защо в Англия все повече селскостопански пазари продават храни от най-близката околност. Така се гарантира и по-добро качество, защото прясно набраните плодове или зеленчуци са несъмнено много по-вкусни, отколкото такива, прекарали няколко дни на път.

Какво да правя

По този въпрос англичаните дават ясен и конкретен отговор: "Просто влезте в най-близкия магазин и по възможност купувайте пресни местни продукти. Колкото по-малко пазарувате с автомобил, толкова повече скъсявате хранителните километри. Така всеки от вас може да допринесе за опазването на околната среда."

Макар и всичко горенаписано да се отнася до страните от ЕС, проблемът може да е интересен и за нас - ако не сега, то със сигурност съвсем скоро. Затова няма да е зле и ние, българите, да се замислим преди да е станало късно.