Начало За нас Реклама Контакти

Checkpoint Charly: символът на разделението събира приятели

Снимка за Checkpoint Charly: символът на разделението събира приятели

Малко са ресторантите, които могат да се похвалят с близо десет години зад гърба си. Софийският "Чекпойнт Чарли", който отвори врати през 2003, е сред тях. Цяло десетилетие той поддържа постоянно добро ниво, което го превръща в едно от емблематичните места на столичния център. Това е и основната причина тук да има много редовни клиенти, които добре познават и обичат ресторанта. А друга значителна част от гостите са чужденци, без значение от коя страна на желязната завеса идват.

"Това е място за нормални хора", споделя собственичката Даниела Илиева. Хората, създали заведението, са убедени, че в един ресторант е много важна атмосферата и идеята зад нея. А "Чекпойнт Чарли", наречен на историческия граничен пункт, едновременно разделящ и свързващ Западен и Източен Берлин по време на студената война, е уникален именно заради изпълнената с много символика атмосфера. Все по-малко хора у нас си спомнят, че до неотдавна мнозина са заплащали с живота си просто заради желанието си да отидат някъде другаде. За да се поддържа жив споменът и убеждението, че свободата е безценна, собствениците се спират на името и идеята зад Чекпойнт Чарли.

Две въздействащи снимки символизират времето, послужило за концепция на ресторанта. На едната източногермански войник изоставя поста и прескача телената ограда между двете части на разделения Берлин. На другата 50-годишен мъж излиза през тунел от западната страна на стената. Според създателите на "Чекпойнт Чарли" добре е да си припомняме това време, за да разберем какви късметлии сме днес.

Символите не се изчерпват само с интериора. Образното разделение откриваме и в менюто, където едната страница от менюто предлага български ястия, а другата - специалитети от световната кухня. Предложенията  са съобразени със сезоните и са част от ежедневието на почти всички българи. Неизменен елемент в менюто е шопската салата. "Няма нищо лошо в една шопска салата, важното е да е направена, както трябва, и с добри продукти", споделя г-жа Илиева. В ресторанта на ул. "Иван Вазов" ще намерите и вкусно приготвени спаначени кюфтенца, лютика с кълцани чушки, домати, сирене и яйце, домашно приготвена баница и царска туршия, а от другата страна на барикадата: фино овкусени глобални салати, класически шницел, патешко магре... Гордост на "Чекпойнт Чарли" са телешките стекове и класическите френски десерти като шоколадов мус, еклерова торта и шоколадово суфле.

Най-важен за постоянно доброто качество на храната е вероятно фактът, че от откриването до днес екипът в кухнята е един и същ. Тримата готвачи са минали през различни етапи в развитието си. В началото например са предлагали качамак и след дълго прекъсване, тази година българската класика отново намира място в менюто. Ако има определена посока на развитие, тя е към по-класическите специалитети. Но основната идея си остава да се предлага кухня, близка до домашната. Затова и вечерно време в "Чекпойнт Чарли" може да си поръчате вкусна супа.

За да е още по-силна препратката към времето отпреди промените, подложките за чиниите са копия на вестници от годините на комунизма. Чиниите пак са от онази епоха. Истинско богатство е и голямата колекция от тефтери с коментари на клиенти. Част от тях съдържат спомени за храненето през социализма, а други - оценки за приятно прекараното време в ресторанта.

За специалната атмосфера тук допринася и лекият джаз, който звучи в салона, както и вечерните джаз изпълнения на живо в петък и събота. През топлия сезон ресторантът вече предлага и места в съседната градина, до къщата на Иван Вазов - голяма крачка напред, тъй като точно това липсваше в добавка към добрата кухня и концептуалния интериор.

Въпреки че едноименният контролно-пропускателен пункт винаги ще бъде символ на разделението на света, софийският "Чекпойнт Чарли" е място за срещи, където да похапнем вкусна храна, да послушаме хубава музика, да се видим с приятели, а и да почетем стари вестници, вестници отпреди 1989. За да не забравяме.

от Любомир Бояджиев Ян. 2013
Коментари