Боб с манатарки и пататници на ски пистите

От 25 февруари до 4 март тази година Българският ски клуб на журналистите и Пампорово-Мечи чал имаха удоволствието да посрещнат като домакини над 150 журналисти от 30 държави за 65-тата Световна среща на Международния ски клуб на журналистите. Всяка година членовете на клуба на журналистите-скиори, който е с впечатляващо богати и интересни традиции, се срещат в различен ски център някъде по света – най-често в Европа, при все че през последните десет години имаше срещи и в Мароко, и в Канада. Сред немалкото професионални конференции, тематични обиколки из района, ски състезания и други интересни скиорски и журналистически занимания по време на тези едноседмични световни срещи, важно е мястото и на всекидневният обяд по пистите, в компанията на пъстра група колеги.

В Пампорово тази зима чуждестранните журналисти-скиори определено бяха възхитени от родопските вкуснотии, предлагани им в Golden Eagle на връх Снежанка, в Bohemi в подножието на Малката стена (Туристическата писта или Язовира), FIS и Orange на Студенец. В тези заведения, където вече и обслужването е бързо, умело и сърдечно – защото родопчани наистина са сърцати хора – те пробваха разни вариации на родопски печени картофи – например онези, гарнирани с плочка овче сирене и тънки резени сланина станаха направо хит – подобно на боба (едър, черен и много вкусен) с манатарки и наденица или майсторски приготвените сарми с кисело зеле. Е, не са толкова мънички и съвършени като в хотел Мартин в Чепеларе, да речем, или по домовете на по-сръчните родопчанки, но определено ги бива.

Разбира се клин, катми, пататник и агнешко печено също не липсват – в различни вариации ще ги намерите навсякъде, и то все добри. И е особено приятно, че може да се хапне дори крем супа от коприва на връх Снежанка, при това истински вкусна. А французи, белгийци и испанци, които са особено любопитни към храната и отворени за нови вкусове, се надпреварваха да споделят впечатления и спореха къде шкембе чорбата е по-добра – дали във FIS на Студенец или в малка дървена барака горе на Мечи чал – изрисувана като нашия трибагреник. Тази на Студенец е изключителна, казано от собствен опит, а другата, тази над Чепеларе, се беше свършила отдавна, когато понечихме да я дегустираме.

Още много примери за добра регионална кухня в Пампорово и Мечи чал могат да се дадат; по-важното обаче е, че я има; ресторантьорите ясно са разбрали, че добрият бизнес съвпада с мисията им да показват и популяризират качествена местна кухня и че това е съществена част от развието на туризма изобщо – не само в България, навсякъде. А конкретно в слънчевия ни родопски ски център добрата местна храна направи цялото преживяване за журналистите-скиори по-ароматно, по-пълно и по-богато. И със сигурност такова е въздействието й върху всеки посетител на курорта.