Био, еко или органично?

Всъщност е все едно, когато става въпрос за хранителни продукти. Българското законодателство е възприело термина биологични продукти и това име се появява на етикетите им, но се използват и другите две названия, без да има разлики в значенията им.

Производството, вносът и етикетирането на био продуктите са строго регламентирани с доста подробни нормативни актове. Но какво означават дебелите папки за нас, потребителите?

Основната идея е, че биопроизводството е в хармония с природата, като резултатът е висококачествена храна с ясен произход. За една биоябълка например, е задължително дървото, на което е отраснала, а и цялата градина, да не са подхранвани с минерални торове и да не са пръскани със синтетични пестициди.

Освен това биологичното производство гарантира, че същата ябълка не е отроче на усилията на съвременната генетика, т. е. не е генномодифицирана.
Биологичният или поне естественият произход е задължителен и за всички вещества, с които се третира плодът след откъсването му. Примерно восъците, с които покриват ябълките след промишленото им измиване, трябва да имат сертификат, че са био-произведени.

При животинските продукти ограниченията обхващат и някои други елементи на производството им: площите, от които се добива храната им, трябва да гарантират биологичен произход на фуража; забранено е използването на хормони и растежни регулатори; антибиотиците се допускат само в краен случай; обръща се голямо внимание и на хуманното отношение към домашните животни - всякакви интензивни методи за отглеждането им са забранени.

От потребителска гледна точка е важно да се знае, че биопродуктите са означени с лого: национално, европейско или на сертифицираща фирма, указващо начина на производство. Всички съставки на храните задължително са изброени върху етикета в низходящ ред на процентното им съдържание, като биосъщността им е ясно отбелязана. Верността на етикетите е гарантирана от постоянния контрол на службите, които издават сертификати за биологично производство.