Белиш, кравите, биомлякото

Биомлякото и биосирената, които се продават на българския пазар, често възбуждат разгорещени спорове в посока струват ли си по-високите цени и доколко са био наистина. В търсене на отговори посетихме един от животновъдите, чието мляко използват в „Био България” за продуктите с марката Harmonica. Кравефермата и земите на Николай Чернокожев са близо до Троян, малко след село Белиш – там, където планината вече е слязла в ниското и баирите плавно се издигат до невисоки гористи била. Илийчиното, Калчевото, Бочевото, Чатърлъка – така звучат някои от имената на местностите, където са обработваемите земи и ливадите на стопанството.

Николай Чернокожев се смята за малък фермер по стандартите в страната ни. Животните му са общо 83, като 42 са дойните крави, а останалите са юниции малки женски телета.

Стадото е изведено на паша недалеч от стопанството - чисти, пъстри и добре гледани, животните бавно преживят и слизат спокойно по тучното пасище, срещу могъщия силует на Централна Стара планина - балкански образ на пасторалната идилия „швейцарски крави”. В случая те са предимно френски по произход. Когато решил да разширява стопанството, фермерът купил 10 юници от породата монбелиард и след внимателни кръстоски с предишните му животни – кафяво жарсе и симентал, Николай се сдобил с пъстро стадо, в което вече преобладават белоглавите, издължени французойки с широки чела. Постъпил така по чисто прагматична причина – породата е лесно приспособима тук, а при едно и също хранене дават два пъти повече мляко в сравнение с местните породи, или 3500 - 4000 литра годишно. И тъй като храненето е изцяло биологично чисто, което означава доста по-нисък рандеман на млеконадоя (всъщност повече от два пъти по-нисък в сравнение с този при интензивните стопанства), той решил да заложи на породата. Фермерът щастливо ни сочи една хубава французойка с огромен корем: „Тежи около 700 кг и ехографът показва, че вътре има поне две теленца.”

Земята и биоземеделието

За да има биомляко, трябва да има и биохрана за млечните крави. Логично, нали? Така всичко тръгва от земята, защото подобно стопанство изисква изхранването на животните през цялата година да е осигурено от собствено производство на фураж и силаж.Разбира се, могат да се купят храни с биосертификати, но цените им прекалено оскъпяват себестойността на млякото.

Естествените ливади, пасищата и обработваемата земя за фуражните култури - грах, овес, тритикале (хибрид от пшеница и ръж) и люцерна, са общо 1500 дка. От тях едва 10% са негова собственост, а останалите са под аренда, под наем или с право на ползване. Земеделието, също толкова важно за фермата, колкото и самата грижа за кравите, изисква немалко машинария. По-късно виждаме в стопанския двор за какво става дума: силажокомбайн, два по-големи трактора и два малки, три товарни авторемаркета, две силажни ремаркета и още по-дребно оборудване, купено с кредити.

От 2000 г., когато Николай Чернокожев получава за пръв път удостоверение за биопроизводство, всяка година го подлагат на дву- или тридневна проверка от биосертифицираща организация „Балкан Биосерт”, за да му издадат нов валиден сертификат. Така е по закон.

За да бъде сертифицирана земята, на която се отглеждат животните, не трябва да е пръскана и торена с нищо друго освен с органичен тор. Другото изискване е животните да са пасли поне 6 месеца на нея. Не се ползват и конвенционални фуражи или добавки при храненето им. А за ветеринарното лечение също има стриктни правила – могат да се използват само физиотерапевтични препарати и хомеопатични лекарства. И никакви стимулиращи растежа добавки или хормони.

Контрольорите проследяват всичко: отглеждане на растенията, складиране на фуража, изхранване, хигиената в оборите, марките на кравите... Идеята е да се осигури благоденствието на животните и отглеждането им по стари, но безопасни методи, в хармония с природата.

Николай отдавна не се нуждае от проверки, за да спазва правилата, защото е дълбоко убеден в смисъла на природосъобразното животновъдство. „Уважавай себе си, за да те уважават и другите”, напомня той. Нищо чудно, че млякото, произведено от него в Белиш, има съвсем друг вкус от познатото ни мляко с консерванти, стабилизатори, растителни протеини и нишесте.

Кравите и млякото

От пасището се връщаме към просторните обори, в които кравите се отглеждат „свободно боксово”, тоест живеят  в голямо общо помещение, без да са вързани, и разполагат със свободни боксове за почивка, които сами избират. И тъй като фермата е за мляко, когато се родят мъжки теленца, продават ги на други ферми. Фермерът разказва, че малко след раждането рогата им се отрязват, защото при този начин на гледане е важно да не се нараняват взаимно.

В доилната зала чистотата е на особено висока почит. Хигиенните изисквания и оборудването почти изключват проникването на каквито и да било микроорганизми по пътя на суровото мляко - от кравата, чак до съдовете за подквасване в мандрата. Чрез немската доилна инсталация на фермата издоеното мляко отива директно в иноксова хладилна вана и веднага се охлажда шоково до +2 - +4˚ С. Всеки втори ден хладилната цистерна на „Био България”, с които Николай Чернокожев работи вече шест години, го изсмуква със сондата и го закарва до мандрата на Harmonica в Мало Бучино. И една интересна подробност, отново свързана с хигиената – след всяко доене вимето се запечатва, за да не се замърсяват каналчетата, и внимателно се измива с вода преди следващото доене.

„Качеството на млякото се влияе от сезона, обяснява животновъдът. През пролетта и лятото млякото е малко по-рядко, а зимата, когато кравите се хранят с концентриран силаж и груб фураж, маслеността се качва понякога до 4,1%. Стандартът е 3,6% - по-рядко не се приема.”

Неизбежностите

Известно е, че биопроизводството на храна е тежка работа заради крехката му зависимост от непредвидимата природа. Но през главата на Николай са минали немалко несгоди, та е свикнал да реагира по най-адекватния и спокоен начин. „Тази пролет например имахме 15 поредни дъждовни дни и грахът не се опраши добре. Шушулките му са съвсем малко и не са налети, така че ще трябва преждевременно да ожънем тази нива и да я засеем втори път.”

Оборът се почиства сутрин и вечер; кравите се доят по два часа сутрин и вечер; отделно земеделската работа и всичко останало. На стопанина му се събират много часове тежък труд всеки божи ден, без почивка. Но това не пречи двамата с жена му Пенка, която е счетоводител на фермата, да кроят планове за развитие. И въпреки че „главната им квартира” ще е в Троян, защото синът им Николай ще бъде първокласник, те се надяват да заживеят не след дълго в стопанството.

Планирани надежди

Стопанството е голямо и има капацитет за повече животни, но сега най-близките усилия са насочени към ремонти на оборите и вложения за механизирано хранене на животните и почистване, за да спадне себестойността на млякото. „Квотата ни е 168 тона годишно, а за изминалата година успяхме да изпълним 75% от тях. Всъщност по този начин почти нямаме печалба.” Затова стремежите им са към 1 тон мляко на ден от около 100 млечни крави, което по план би трябвало да постигнат за три години. „Процесът трябва да е плавен, но за да живеем малко по-нормално, трябва да го направим.”

Дано го направят - това ще покаже, че предприемчивите и работливи хора, посветили се на биофермерство, имат бъдеще у нас. А ако е така, ще има повече чиста храна за всички ни, и то на по-приемливи цени. Ще има и повече шансове за съхраняване на природата и биоразнообразието.

Целия текст може да прочетете в брой 59 на списание МЕНЮ.