Аля Маркова рисува, каквото готви

Запознахме се с работата на Аля Маркова, талантливата собственица на рисувания кулинарен блог Cartoon Cooking, по повод илюстрациите ѝ в чудесната детска книга Вкусна география на издателство “Точица”, която се появи миналата година у нас. По-жизнерадостен, вкусен и артистичен кулинарен блог от нейния човек трудно може да си представи. Неговата създателка, която живее в Испания, изпрати за читателите на menumag.bg две рецепти, които публикуваме. В оригиналния си вариант те са на испанския готвач Хуан Посуело, а Аля ги е интерпретирала и нарисувала. Младата илюстраторка ни разказа малко за себе си в отговор на нашето любопитство.

Къде сте учили илюстрация?

Рисувам от малка, откакто се помня. Илюстрацията като че се появи, преди да съм решила да я разучавам. И баща ми, и майка ми са художници - всеки в своята сфера. Та покрай тях рисуването просто се случи. Няколко години щъках ту из Художествената академия, ту из така наречените Медии и визуални комуникации, докато един ден изникна една хубава първа поръчка за поредица от детски книжки и от само себе си щъкането приключи (е, горе-долу:) По нея работих заедно с баща ми (илюстраторът Емил Марков – бел. ред.) – той именно с това се занимава. И от него научих, общо взето, всичко, което означава илюстрация. Останалото е чисто и просто трупане на опит и много, много рисуване. В общия случай, безразборно :). Не, не съм учила илюстрация.

Как и кога попаднахте в Испания?

Попаднах е най-точната дума впрочем. За пръв път през 1991. Бях на пет годинки (или както казвах тогава, “на 5 и половина ”) и общият ми спомен се свежда до това как, пътувайки в самолета към Мадрид, ми се залепи безвъзвратно една розова дъвка, която някой доброжелателен пътник бе “забравил” на седалката. Оттам нататък в паметта ми преобладават светлинки, кълбета и тук-там боички.

След гимназията хукнах отново натам с три куфара и три приятелки. И останах.

От малка ли обичате да готвите или Испания разпали тази страст?

От малка обичам. И да готвя, и да ми готвят, и да си хапвам също. Майка ми е първият готвач в списъка на любимите и до днес. Тя е виновна:) А в Испания страстта се разпали – те тук страстите си се разпалват по принцип. Но не поради традиционната испанска кухня, а по-скоро от любопитство и откривателско въодушевление.

Как ви хрумна да свържете готвенето с рисуването?

Откакто помня, все записвам рецептите, рисувайки картинки наоколо, за да не забравя кое как се прави. Тефтерите ми са пълни с хвърчащи бъркалки, обелки или самоизсипващи се смеси за кекс. Така само поглеждам и веднага си спомням целия процес - нещо като рисувано дежа вю:)

Първата рецепта, която нарисувах “официално” и с която се роди Cartoon Cooking, беше десертът в един малък вегетариански ресторант: бишкотена торта с белтъчен крем. Невъзможно вкусна! Готвачът ми я написа на малко листче (удивително учтиво), а аз така важна се почувствах от този факт, че реших да я нарисувам хубаво и нагледно. Така стана.

Имате ли любим тип храна или ястия за приготвяне? А за рисуване? А за ядене?

В последно време съм пристрастена към всичко, що бива разбито! Подариха ми нова играчка, блендер. Умирам си да му въртя копчето и да пробвам докъде може да се рискува с комбинациите от видове зелки, кисели плодчета, сокове от теоретично оризов произход или смесване на зелено и червено (по-грозен шейк не съм пила). Иначе любими за приготвяне са ми като че ли сладките, тестени или десертни неща. Особено ако става дума за торта-по-желание.

Любимо за рисуване - яйцето. Съвършено изразителни са това яйцата.

За ядене - винаги се мъча на този въпрос. Последното, което особено ме развълнува, е lemon curd. Въобще лимоните във вид на десерт. И кестените. И топлият хляб. Щруделът на мама. Картофените ньоки, въобще италианските вкуснотийки... Ето, нанизаха се.

Кое е най-любимо, знам ли, може би още не е нарисувано.