21 май - Св. св. Константин и Елена

Според народните традиции това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление. 

Празникът започва няколко дни преди празника - събират се средства за курбан. Почистват се и се поправят изворите и кладенците на селото. На мегдана предварително е приготвена и голяма клада, която се запалва с настъпването на вечерта. Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хора, а този, който води хорото, носи иконите на светиите. 

В жаравата влизат боси нестинарите, които танцуват в унес и държат в ръцете си иконите. Нестинарите най-често са жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Друг обред, който се прави на този ден, е връзването на люлки - момите и момците ги връзват и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат гости.
Езическата обредност на празника приема календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена. Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии - древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия).

Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, това е времето, през което магически трябва да се осигурят бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега минават под "патронажа" на св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се "проверява" благоволението на светеца); курбанът-жертва. 
Нестинарите (от гр. език естия - огнище) са посредници, медиатори между висшето и низшето, между небето и земята. Самата етимология на думата подсказва връзката на нестинарите с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с мъртвите. Така нестинарите продължават традициите на първожреците в древните мистерии; независимо че в по-късни времена "прихващането", трансът се схваща като "изпълване от духа на християнския светец".

Задължителното жертвоприношение и обредното раздаване на курбана, общата трапеза и връзването на люлки от момците и момите също свързват празника с идеята за преходност. Значителна част от обредно-магическите практики е насочена към омилостивяване на злото и осигуряване на покровителството на свръхестествените сили. 
Според житията на светците царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя. Три столетия продължили жестоките гонения, без да попречат на разпространението на словото Божие. Константин бил най-големият син на Констанций Хлор, роден от първата му жена Елена, която нямала знатен произход, но била умна и красива. Той бил красив, храбър и добродетелен мъж, любим на народа и войската. Когато Констанций умрял в Британия като император на Западната римска империя, Константин бил веднага провъзгласен за император. Това станало през 306 г. Тогава той бил на 34 години. Управлявал поданиците си с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните и областите му се радвали на мир и благоденствие. Останалите части на империята обаче страдали от жестоки владетели. В Италия управлявал Максентий - зъл и користолюбив цезар. Римляните не могли да търпят повече игото му и през 312 г. се обърнали с призив към Константин да ги избави от угнетителя и да ги приеме под своя власт.

Константин събрал войска и отишъл в Италия. Максентий приготвил срещу него огромни сили, но Господ помогнал на Константин. Когато приближавал Рим, изведнъж по пладне ясно видял на небето сияещ кръст от звезди с надпис: "In hoc signo vinces!" - "С този знак ще победиш!". Всички били обзети от страх, сметнали знака за лоша поличба, защото римляните употребявали кръста като най-безчестното оръдие за смъртно наказание. Същата нощ на Константин се явил сам Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст, да изобрази кръстове на оръжията, шлемовете и щитовете на войниците. Константин изпълнил заръката. Под спасителния знак на кръста той победил Максентий, който искал да се спаси чрез бягство, но паднал в река Тибър и се удавил. Римляните провъзгласили Константин за император и на триумфалната арка, която била построена в чест на неговата победа, той заповядал да напишат, че победата е удържал с Божията помощ. Не се знае достоверно кога и къде Константин е приел Светото кръщение. Едно предание разказва, че това е станало в Рим скоро след победата над Максентий, след като заболял тежко. Много по-достоверно е преданието, че това е станало в предградието Никодимия малко преди смъртта му, макар че императорът изповядвал християнската вяра много по-рано. В старо време отлагали кръщението и се готвели за това тайнство чрез дълго изпитание.