Начало За нас Реклама Контакти

"Захер" - алхимия на захарта

Снимка за

- Какво ще желае госпожата?
- Парче торта “Захер”, моля.
- Отличен избор.
- Госпожата ще желае ли нещо за пиене?

Колебая се дали да затвърдя окончателно образа си на редови турист, като поръчам виенско кафе, и в крайна сметка решавам, че понякога няма нищо по-приятно от това да се наместиш в удобната дреха на клишето.

И така - “Захер” и кафе. Мястото може да е само Виена, аристократичното обръщение в трето лице може да излиза само от устата на сервитьорка в сладкарница “Демел”, а тази история може да е посветена само на най-известната торта в света.
Бърз преглед на европейските столици и техния принос към създаването на легенди потвърждава нещо, което дори и най-мнителният лондончанин или парижанин не би дръзнал да отрече - Виена е абсолютният първенец в това отношение. Определението “виенски” увенчава не един и два обичани по цял свят образци на удоволствието - валс, кафе, колело, кифла, кафене, бал... Плюс вечните титли “град на музиката” и “столица на сладкарството”, които австрийската красавица носи с премерено достолепие и съчувствено надменна усмивка, насочена към всички, които се опитват да й подражават. Излишно е да се впускам в разсъждения дали тортата “Захер”, по-популярна у нас като “Сахер”, щеше да се превърне в истинска знаменитост, ако произходът й не беше втъкан в пъстрото платно на виенските шедьоври. Историята за шестнайсетгодишния Франц Захер, получил звездния шанс да създаде собствена рецепта, е наивно романтична и според някои циници навярно би могла да се разиграе и с други географски координати. Така е само на пръв поглед обаче.

Раждането на един мит

За появата на “Захер” са необходими няколко незаменими съставки - един принц, ценител на добрата храна (в случая Метерних), който да възложи на дворцовата си кухня създаването на специален сладкиш за някаква празнична вечеря; един главен готвач (в случая потънал в гънките на анонимната история), който да се разболее точно в този момент; един гениално находчив чирак, победил безусловно анонимността, осмелявайки се да замести своя шеф. Алхимичната магия, споила тези изходни продукти в легенда, е талантът на младия Франц, избуял с моцартовски замах върху благодатната почва на столицата на сладкарството.

Ако в онази вечер забърканата от него смес от яйца, шоколад, захар и масло, кристализирала в блатове с изящно хармоничен вкус, допълнен от пласт кайсиев мармалад, не бе спечелила сърцата и сетивата на гостите на принца гастроном, невръстният Захер завинаги щеше да се сбогува с готварството. Но дързостта, довела до успех, в кулинарна Виена означава заявка за слава и почит. И непоколебима преданост към новопоявилата се легенда.

"Захер" - оригиналът

От 1832, официално документираната година на раждане на шоколадовия сладкиш, досега виенската машина за митове неуморно изгражда образа на най-прочутата торта на всички времена. Като за начало наследниците на даровития чирак в лицето на неговия син Едуард разширяват фамилното присъствие на картата на имперския център, създавайки хотел “Захер”, който се превръща в една от емблемите на града.

Ала не спират до тук - рецептата, залегнала в основата на семейния просперитет, се пази в пълна тайна. И макар в самата Виена, а впоследствие и по света, да има безброй версии, на всички имитатори им остава само да гадаят каква е тайнствената съставка на класическата торта на Франц. Дали е някакво уникално брашно, дали се прави под звуците на виенски валс, дали пропорциите са изчислени със свръхестествена прецизност, недостъпна за простосмъртни? Отговорът е в тънката пролука между легендата и действителността.

От кухнята до съдебната зала

Освен с хотели и тайнственост десертът успява да остане в историята и с драматичен съдебен процес - спорният въпрос, разбира се, е нейната оригиналност. Някога, неизвестно по каква причина, един от членовете на семейството продава скъпоценната рецепта на не по-малко прочутото кафене “Демел” и в града на валса известно време съжителстват две оригинални торти. Но на виенската сцена има място само за една “Захер” и през 1965 г. след дълги, скъпоструващи и изтощителни юридически еквилибристики, правото да произвежда Original Sachertorte получава хотел “Захер”. В “Демел” тя се предлага и до ден днешен, просто не се нарича оригинална. Разликата е минимална - във варианта, спечелил съдебната битка, мармаладът разделя блатовете, докато в другия той е само слой на повърхността, но залят с шоколад.

И в “Демел”, и в “Захер” тортата задължително се поднася с неподсладена бита сметана. В “Меню” също. Легендата продължава тук и сега, с по виенски вълшебна рецепта.

от Петя Петкова Ян. 2008
Коментари