Възходът на куркумата

През есента Google обяви, че търсенето на информация за куркумата е най-явната тенденция, свързана с храната за миналата година в САЩ. Обяснението е, че хората все повече се нуждят от сведения за хранителни продукти, които всекидневно благоприятстват здравето. А куркумата има какво да предложи.

Неизвестна в диво състояние, куркумата Curcuma longa се отглежда от хилядолетия в Южна и Югоизточна Азия заради сочните златистожълти отвътре и с фина кафеникава ципа отвън коренища. Според изследвания в тях се съдържат над 300 биологичноактивни вещества. Най-важното от тях е куркуминът – натурален фенол с неизброми въздействия върху човешкия организъм, които непрекъснато се описват в различни проучвания. Само от началото на тази година вече са публикувани повече от 100 научни статии за влиянието на веществото при всевъзможни здравни проблеми – възпалителни процеси, изменения на кръвоносните съдове, храносмилателни затруднения, артритни симптоми, онкологични заболявания...

Историята на употребата на куркумата за лечение е хилядолетна и подправката се използва в аюрведичните практики за пречистване на кръвта, диабет, наранявания, кожни заболявания.
И тъй като храната е лекарство, в Индия едва ли ще се намери ястие без куркума – биряни, корма, дал, самоса, бхаджи... Във всяко от избрените блюда изсушените и смлени на прах корени се прибавят след запържването на лука във вече овкусената с цели подправки мазнина. Това освен наситен цвят дава още едно ниво в комплексния ароматен профил, с който индийската храна е забележителна. По подобен начин куркумата се използа и в Пакистан, Непал, Бангладеш и Шри Ланка.

В Югоизточна Азия изсушената подправка не е токова популярна. За сметка на това на свежите коренища се дължат великолепните тайландски кърита от южната част на страната. За тях първо се приготвя ароматна паста с шалот, чесън, люти чушлета, галангал, лимонова трева, бодлив лайм и, разбира се, доста прясна куркума, нарязана на парчета и даже необелена. Всичко това се счуква на ръка в хаван и се готви най-вече с риба.

Прясната куркума е доста различна и на вкус, и на аромат от изсушената (е, по способност за оцветяване и правене на петна са сравними). Свежите коренища споконо може да се изпозват и като зеленчук – нярязани на жулиени в салати, настъргани върху ястия с яйца и дори направени на туршия в лимонов сок и сол. Или пък просто да се похрупват като моркови. Но може би с ръкавици, защото следите остават по ръцете. От кожата куркумата се отстранява с гъста смес от захар и вода или лимонов сок, която се използва като ексфолиант. За повърхности и съдове може да се ползва обезсмаслител или пък гъста паста от сода и вода, която се нанася върху петното, оставя се да изсъхне и се отмива.

За съжаление яркооцветените и ароматни корени са твърде недостъпни в България. Миналата година една от големите търговски вериги внесе известно количество, но изглежда интересът не е бил голям и скоро прясна куркума не се е появявала насам. Иначе в азиатските магазини в големите западноевропейски градове тя е обичаен артикул.

Лечебните свойства на куркумата я направиха новата домашна панацея за всякакви простудни и грипоподобни болежки (предишната беше джинджифилът). Жълтият прах може да се пие разтворен в топло мляко (може и ядково) или да се консумира смесен с мед и малко черен пипер, за който се смята, че засилва действието на куркумина. Тези илачи може да помогнат и за регулиране на храносмилателната система.