Свинското месо

Имало едно време...

...три малки прасенца. Ниф-Ниф, Нуф-Нуф и Наф-Наф си живеели щастливо в кочинката, докато не дошъл злият вълк, който искал да ги изпапа. Та решили те да си построят солидна къщичка, в която да се скрият от грозящата ги опасност...

Ако като деца сте се умилявали от съдбата на тримата прасчовци и в резултат на това днес не ядете свинско, разгърнете списанието ни по към края, защото този месец ще наблегнем на свинското месо. По стар народен обичай от Коледа нататък се яде свинско. Самото прасе пък би трябвало да се заколи навръх Рождество, тъй като до Бъдни вечер се пости, а "свинското погребение", както му казват в много краища на България не става без да бъдат изядени някои части от прасето още съвсем пресни.

С изключение на ислямския свят и Израел свинското месо е сред най-често употребяваните хранителни суровини. Тази любов на човека към свинското датира още от преди 12 000 години, когато за първи път хората са започнали да упражняват земеделие и животновъдство. Прасетата са били едни от първите домашни животни, първо в Източна Азия и няколко хиляди години по-късно и в Европа.

Днешната домашна свиня е резултат на вековна селекция, като прародителите й са дивите прасета от Азия и Европа. В Австралия и Америка не е имало прасета, те са донесени там от европейските преселници. В началото на 20-ти век свинете са били по-закръглени и много тлъсти, докато днес се развъждат по-издължени и по-слабички представители на животните. От тази промяна потребителят печели два чифта допълнителни ребърца, от което американците доволно потриват ръце, и 50 % по-малко мазнини, което пък радва застъпниците за по-здравословен начин на живот.

При отглеждането на прасета в голям мащаб се прилагат най-често два метода - екстензивното и интензивното угояване. При първия начин стопанинът се старае да следва повелите на биологичното земеделие и да удовлетвори естествените нужди на животните. Това означава, че свинете се разхождат свободно и имат къде да се въргалят в калта. Месото на животни, расли и хранили се по този начин е по-вкусно от това на прасета, отглеждани по интензивния метод, твърдят ценители. При втория тип свиневъдство, разпространен в много по-голяма степен заради огромното търсене на месо, животните се държат в затворени помещения, като в ЕС съществуват норми колко площ трябва да има за всяка свиня. Хранят ги със специални фуражни смески, благодарение на които след 200 дни са достигнали тегло 80-120 кг и са готови за кланицата.

Свинското месо съдържа - в зависимост от парчето - между 9 и 23 г протеини (на 100 г сурово месо) и 90-620 килокалории. Най-малко мазнини има във филето (2 г), сърцето (2,1 г) и бъбреците (3,2 г), а най-много - в пушената и осолената сланина (65 г.), бузите (55,5  г) и задния бут (22,9 г).