Начало За нас Реклама Контакти

Небесните зрънца

Снимка за Небесните зрънца

Знаете ли, че преди две години сме отбелязали Международната година на ориза? Провъзгласена още на 16 декември 2002 г. от ООН, тя е преминала почти незабелязана у нас, макар че България има 400-годишна история в отглеждането на ориз. Резолюция 57/162 на Обединените нации е целяла да напомни на хората по цял свят, че тази селскостопанска култура играе важна роля при борбата с глада и недохранването в големи региони на планетата. Въпреки вековните традиции, ние българите изяждаме средно по 5 кг на човек на година. В съвременни условия отглеждането се извършва в специални съоръжения - оризища. Въпреки че отглеждането на ориз в условията на България е скъпо мероприятие, през периода 1944 - 1975 г. площта му нараства от 60 хил. дка на 170 хил. дка, като най-голям производител е била област Пловдив, следвана от Пазарджишка, Старозагорска и Ямболска област. След реституцията на земята площта на оризищата рязко намалява. Засетите с ориз площи през 2003 година са били близо 49 хил. декара. Общо в страната се добиват около 20 000 тона, но за задоволяване на вътрешното потребление се внасят още близо 25 хил. тона, главно от Египет и Китай.

В първия брой на "Меню" бяхме написали за ориза: "Когато Небето се навело над Земята в любовна прегръдка, от пазвата му изпадали някакви семенца. И когато човекът се родил, плод на любовта между Небето и Земята, намерил храна под формата на ориз."

Това е една от легендите, разказвани в далечна Азия, за раждането на ориза. Факт е, че оризът е най-древното културно насаждение, познато на човечеството. Преди 11 500 години китайците започват да го отглеждат и му придават митични сили. Слагали са ориз в устата на мъртъвците, за да запазят вечния живот на душите им. За поданиците на небесното царство малките бели или жълтеникави зрънца и днес са символ на власт, безсмъртие и щастие, както и на плодородие и изобилие. За това напомня и приетият в Европа обичай да се хвърля ориз по младоженците.

Оризът бързо се разпространява в цяла Югоизточна Азия, като векове наред остава единствената житна култура, позната по тези земи. През Индия и Персия стига до плодородната долина на Ефрат и Тигър, а скоро след това и до Египет. В Европа за пръв път го донася Александър Велики, но масово навлиза, както повечето азиатски и ориенталски храни през ІХ век като част от менюто на маврите, завладели Иберийския полуостров. През Сицилия, също владение на сарацините, стъпва и в Италия, където днес е неотменима част от националната кухня.

Оризът съдържа много въглехидрати, витамините А, В, С и Е, както и важни минерали като калий и фосфор.

Повече за ориза в брой 15 на "Меню".

Февр. 2007
Коментари