Начало За нас Реклама Контакти

Море в кутия

Снимка за Море в кутия
миди Дяволски нокът

Антропологическият постулат, че съвременният човек се е развил като такъв заради древната промяна в диетата му от растителна храна към месо, явно е на път да загуби силата си. Все повече изследвания разкриват, че не дивечът, а морските обитатели, и то особено мидите, са били най-разпространеното блюдо сред праисторическите ни предци. За много култури те все още са основен източник на животински протеини. Но освен обичайна храна те са и истински деликатес, достоен и за най-претенциозния вкус.

Живот на спокойствие

Мидите са представители на един от големите типове безгръбначни животни - мекотелите, и животът им изцяло зависи от водната среда. Някои от тях се закопават в пясъчното или тинесто дъно, други се прикрепват за подводните предмети с нишки, наречени бисус, а трети живеят свободно и дори могат да се придвижват, като изтласкват струи вода. Най-мързеливи са стридите, които буквално се срастват с едната си черупка за скалите. Където и да живеят, мидите се хранят по един и същ начин. Те всмукват вода и задържат в тялото си хранителните частици. Тази особеност прави химичния им състав зависим от този на околната акватория. Много често, ако водата е замърсена, в месото се натрупват вредни вещества. Добре е, когато купуваме миди, да се осведомяваме за произхода им, доколкото е възможно.

Независимо дали са морски или сладководни обитатели, те лесно се разпознават по състоящата се от две части варовикова черупка. Тялото, затворено вътре, почти изцяло се състои от един мускулест крак, както и от органи, обслужващи жизнените функции. Чудесно е, че последните в много малко случаи влияят отрицателно върху кулинарните характеристики на мидите. Едно от редките изключения, изискващо отстраняване на някои части, са мидите със зловещото име Дяволски нокът.

Родени с вкус

Макар броят на видовете миди да наброява над 30 000, малка част от тях се използват за храна, било поради дребните им размери, недостъпните морски дълбини, в които живеят, или просто защото не са достатъчно вкусни. Последната причина, за щастие не важи за черупчестите, които се предлагат в българските магазини.

Да започнем пазарния обзор с добре познатата ни черна мида. Вероятно на всеки се е случвало да присъства на спонтанни крайморски мероприятия, които включват няколкочасови гмуркания, огън на открито и овъглена тенекия. Въпреки че този прост начин на приготвяне е абсолютно достатъчен за тази разновидност, която живее прикрепена към скалите в северния Атлантически океан и свързаните с него морета, има и много други възможности да й се насладим вкусово. Тя е особено популярна в европейските страни с излаз на океана, както и на отсрещните му брегове в Северна Америка. Във Франция около Ла Рошел типичният начин за приготвяне е Йclade des moules. Мидите се нареждат в концентрични кръгове направо на земята и се покриват с купчина от борови иглички, които се запалват. Краткият, но буен огън сготвя мидите и за почитателите им остава само да им се отдадат в компанията на пресен селски хляб и масло. Ако все пак решите да разнообразите свежия им вкус, най-добре ги сварете на пара с чесън, зехтин и шафран.

Мидите венус са свободни обитатели на пясъчното дъно и имат почти кръгли, разнообразно оцветени черупки. Те се отличават със сладък вкус, но пък често съдържат и доста песъчинки. За да се отървете от тях, накиснете живите миди в престояла чешмяна вода с морска, нейодирана сол в съотношение 10 към 1 и ги оставете за цяла нощ в хладилника. След това можете да ги сготвите със сос от свежи подправки и масло.

Красивите ветрилообразни черупки на мидите Сен Жак са чудесни съдове, в които да поднесете бившите им обитатели, задушени с шери, лимонов сок и малко сос терияки. Поради големите си размери те са много подходящи и за изпичане на грил, нанизани на шишчета.

Споменатите вече миди Дяволски нокът имат необичайна издължена форма на черупката, както и тяло в подобна форма. Макар да са предпочитани пържени, те са и прекрасна основа за супи и сосове.
Със сигурност стридите имат най-изтънчена слава. А това, че се ядат сурови, с допустими, но не задължителни, една-две капки лимонов сок, само разкрива завършеността на вкуса им.

Вероятно страстта на хората към морската храна е заложена в неосъзнатата родова памет още от древните времена, когато крайбрежията са били домът на предшествениците на цивилизацията. И може би мидите са най-добрият начин да послушаме този далечен глас, който е пряката ни връзка със съвършенството на природата.

от Людмил Хайдутов Юли 2008
Коментари