Киселици с подсладена сметана
Из „Книгата на Джон Сатърнъл: ястие от печени киселици, поднесени със сладка сметана“
Киселиците се познават по непокорното им дърво, чиито горни клони имитират щъркелово гнездо или зле накладен огън. По-благородните ябълки могат да се ядат направо от клона, но опитайте киселица и тя ще се окаже също толкова кисела, колкото мома, която не желае да се омъжва. Въпреки това, ако изпечете такъв плод бавно, ще стане чудно сладък.
Изберете най-хубавите ябълки от обикновени или ашладисани дървета, когато денят е ясен и хладен. Ако трябва да ги запазите, увийте ги в папрат и ги натрупайте на купчина. Ако ще ги ядете, както препоръчвам, сложете ги във фурна, чиито стени можете да докоснете с ръка за миг. Оставете киселиците за през нощта. На другия ден плъзнете отдолу лопата да ги извадите. Вътрешността им ще е станала мека и плътна като грахова супа. Прободете ги така, че да излезе парата.
След това вземете студена сметана, топъл мед и стълба. Качете се на стълбата. Изсипете меда и сметаната под наклон в гърне с гасконско вино и ги оставете да се разпенят – колкото повече, толкова по-добре. Разбийте подсладената сметана с тел, докато застане на топящи се върхове.
Печените киселици не са изтънчено блюдо. Наредете плодовете, колкото се може по-красиво върху чиния и сипете отгоре сметаната. Нека горещината на ябълката да срещне студенината на сметаната. Както поетът е написал:
Да те нахраня с ябълки със сметана,
с мед подсладени, изпускащи пара…
Това е питателно ястие и подхожда най-много на такива, чиято киселина иска сладост или чийто горещ нрав се нуждае от охлаждане. Или и на едните, и на другите.
Киселици с подсладена сметана
Готвачите, помощник-готвачите и чираците се струпаха около него, смееха се, хвалеха го и го тупаха по гърба. Мистър Бънс му връчи халба ейл.
— Ще приготвиш сватбеното угощение, Джон! Трябва да помолим почитаемия Пейлуик да те снабди с повечко сол!
— Ще осигуря колкото искаш сол – обади се Хенри от другия край на кухнята.
Джон изгълта ейла в мъгла от поздравления. Дори мистър Ваниан се съгласи, че той е служил добре на кухнята. Сковъл премина през навалицата и призова за тишина.
— Браво на Джон Сатърнъл! Героят на кухнята! Усъмних се в него, когато не трябваше. Истинският готвач не познава съмнението. На това ни научи той тази вечер. И получи наградата си!
Възгласи отекнаха под сводестия таван, а Сковъл му подаде ръка. Джон се поколеба за миг, но после я хвана и я разтърси.
— За кухнята! – провикна се той. – За майстор Сковъл! За всички нас!
Всички пиха. Колин и Люк претърколиха втора бъчва. Готвачите се струпаха около нея.
— Къде е Коук? – обърна се Джон към Филип насред тълпата.
— Замина си. Сковъл намери солта в торбичка, вързана през кръста му. Само да беше видял физиономията му…
Шатрите бяха изпразнени и положени на земята. Конете бяха впрегнати и оседлани. Кралското оттегляне беше толкова неорганизирано, колкото грандиозно бе пристигането. След като последната група прислужници мина по алеята и изчезна през портите, Джон бе повикан от Сковъл. Когато влезе в стаята му, видя пълна жена, от чийто кръст висеше връзка ключове. Жената се обърна и ключовете се раздрънчаха.
— Това ли е момчето на Сюзан Сандъл?
Джон позна мисисГардинър, домакинката, и кимна.
— Тя го е пратила тук, мисис Гардинър – обясни Сковъл, който бе застанал до огнището.
Джон се размърда притеснено, докато очите на домакинката го оглеждаха.
— Виждам нейното лице в твоето – одобрително отбеляза мисис Гардинър. – Беше добра жена. А сега синът й ще готви за сватбата на Нейна светлост.
— Надяваме се – уточни Сковъл.
Жената огледа стаята.
— Не съм стъпвала тук от онази нощ. Спомняш ли си, майстор Сковъл, как прогонихме крадливата сврака? Колко време мина оттогава?
Сврака. Джон наостри уши.
— Осемнайсет години – отвърна кратко майстор-готвачът, след което се обърна към тиган над огнището.
— Каква суматоха настъпи! – продължи мисис Гардинър. – Онзи злодей!
Тя погледна към вратата, свързваща стаята на Сковъл със съседната, сякаш очакваше злодеят, който и да бе той, да връхлети. Изглеждаше, като че ли се кани да избухне в още един залп от възклицания, когато погледът й се насочи отново към Джон. Умните й очи се присвиха.
— Синът на Сюзан Сандъл – каза жената, докато с любопитство изучаваше лицето на Джон. – Вече си почти мъж.
— На седемнайсет години съм – поясни Джон след продължително мълчание.
— И сега ще приготвиш угощението за момичето, което майка ти изроди. – МисисГардинър направи пауза и добави: – Щом Нейна светлост се вразуми.
