Статии

Пилето се е появило на нашата трапеза толкова отдавна, че сглобяването на историята му силно напомня подреждане на пъзел. Днешният ни познайник Gallus domesticus произлиза от дивия Gallus gallus и е одомашнен в Югоизточна Азия преди около 8000 години. Това вероятно се е случило някъде в Тайланд, но скорошни изследвания сочат, че гените на любимата ни кокошка може би носят наследство от различни краища на континента като Бирма, Кашмир и Малая.

СМЕЛО СЪРЦЕ
Първото археологическо свидетелство за присъствието на пилето в човешкия бит датира от 5400 пр.н.е. и е открито в Китай, в района на днешен Пекин. Малко по-късно животинката се появява в Мохенджо-Даро в долината на Инд, откъдето тръгва триумфалният й поход към Европа и Африка.

Шумерите и вавилонците наричали петела кралска птица, а гърците го изобразявали по вази и фрески. Те вярвали, че от него се плаши даже и лъвът, което самият Езоп споменава нееднократно в своите басни. Оттогава пернатият екземпляр е символ на храброст, което обяснява присъствието му в гербовете на редица династии и държави. Римляните, които се срещнали с кокошката в Гърция, бързо я разпространили из цялата си огромна империя, която стигала чак до Ирландия и Скандинавския полуостров.

ЕВОЛЮЦИИ И ПОБЕДИ
Още в древен Египет земеделци започват да разработват технологии, благодарение на които кокошките могат да мътят повече яйца. С времето и с усъвършенстването на уменията за селекция пилето постепенно се превръща в незаменим източник на месо и яйца за стария свят, доставяйки така необходимите за оцеляването на човешкия род протеини. С великите географски открития то превзема цялото земно кълбо, като отстранява всички местни конкуренти с лесното си отглеждане, с развитата от човека способност да снася повече яйца, отколкото може да мъти и, разбира се, с вкусното си и крехко месо.

Днес кокошки се отглеждат индустриално в големи ферми във всички държави, което за съжаление е довело до нежелани последствия - яйцата и месото от тях вече не са толкова вкусни и полезни. В началото на XXI век обаче със завръщането на хората към традиционната, бавна и истинска храна все повече земеделци отглеждат пилета по старомодния начин - на свобода, в големи дворове, без добавки и антибиотици, а търсенето все още превишава предлагането.

В наши дни пилешкото е едно от най-обичаните меса в света и никъде консумацията му не е ограничена от религиозни забрани. Това е поредно доказателство за важната му историческа роля и приноса му за развитието на човешката цивилизация.

ПИЛЕ СЪС...
Селекцията на пилетата освен повече снесени яйца цели и по-голямо количество месо, което се приготвя по всички начини, познати в кулинарията - може да бъде сварено, задушено, изпечено, изпържено, панирано, напълнено, на супа, на яхния, на ризото и каквото друго може да роди въображението на готвача. Възможни са какви ли не комбинации, но по принцип неутралният му вкус предполага силни и ароматни подправки като магданоз, естрагон, черен пипер, бял пипер, дафинов лист, люти чушлета, босилек, салвия, кимион, кардамон, гарам масала, канела, лимон, чесън и лук. Списъкът от продукти, с които се съчетава, е почти безкраен - от класическите картофи и ориз до стафиди, ананас, кайсии и манго.
Националните кухни са донесли на световната кулинария своята интерпретация на тема вкусно пиле във вид на кебап, корма, тандури, китайско сладко-кисело пиле, еврейска пилешка супа, полско гефилте, пиле по киевски, пържено южняшко пиле, coq-au-vin, пиката, пилешки пелмени. Всички тези ястия вече не се възприемат като рядка екзотика, а са част от гастрономичната култура на глобализиращото се общество.

Съществуват и скрити скъпоценности, които човек може да опита само на място, като хавайско пиле с кокосов сок и ейл, кейджън рецепта за бутчета с бърбън, кафява захар и соев сос от Ню Орлиънс и пиле с кока-кола, което според дегустиралите го е много, много вкусно и крехко.

Не трябва да забравяме да се обръщаме и към традиционните за нашите земи рецепти за петел с кисело зеле в гювеч, пиле разсол, пълнено с ориз, дробине и сини сливи пиле и домашна, гъста кокоша супа, която, казват, гонела всякакви болести и неразположения. Но дори опечено на скара с дървени въглища с малко сол и пипер, това месо може да е все така вкусно, сочно и крехко - всичко зависи от нашето въображение и желание.

Пилешкото със сигурност е сред храните, които не бива да пропускаме - освен че може да се приготви по безброй фантастични начини, то си остава едно от най-леките и диетични меса, което го прави идеално за изпълненото ни със здравословни капани ежедневие.

от Магдалина Генова, блог nojivilichka.wordpress.com